Не, не, не, чакай. Първо, явно не си гледала Хаус досега, защото "добрият американец" всъщност е австралиец.

И второ, аз поне не видях никаква пропаданда и американщина - ама абсолютно и съвършено никаква. За мен въпросът беше поставен така - лекар има възможността да (не) помогне на човек, който след излизането си от болницата ще убие стотици хиляди души. И какво прави тогава? Не ставаше дума за политика - със същият успех можеше да бъде и сериен убиец, примерно, но тогава нямаше как да вържат историята, защото полицията щеше да го отведе, след като го излекуват и евентуалните му следващи жертви щяха да са в безопасност => нямаше да има подобна дилема.
И да, определено харесах серията, защото някак нямаше правилно и грешно -да, знам какво щях да направя аз. С достатъчно голяма сигурност. После щях да се пържа като Чейс, но заради противоположния избор.
Много елементарно е да се постави въпроса през политика - каквато нямаше, поне по мое мнение - мисля, че проблемът беше:
лично убиваш един, за да живеят хиляди, или го лекуваш, защото си лекар, макар да знаеш, че така обричаш същите тези хиляди. Обременяваш собствената си съвест с убийство, или напротив - следваш си клетвата да не вредиш, без значение до какво би довело това. И ето ти пак дилемата - в по-малко известна част от Хипократовата клетва се казва, че ако не можеш да помогнеш на болния, трябва да не вредиш. Чейс можеше да помогне - но до каква вреда и за колко хора би довело това?
И последно - колкото до намесването в живота на хората.
Всеки лекар се намесва в живота на пациентите си. Затова ми беше интересно да видя какво се случва, когато те се намесят в живота му, в идеята му за морал. Изборите, които хората правят, винаги са ми били безкрайно интересни - основно като мотивация и бекграунд, не толкова като краен резултат. Силна си беше серията, а следващите две дотук ми харесват още повече (по време на едната така се стреснах, че щях да получа инфаркт - сещате се, няма да издавам

)