Ми аз съм човек с две връзки досега - една 4-годишна и настоящата почти 2-годишна и продължаваща и не ми е хрумвала тая идея за изневяра. В предишната ми хрумна веднъж (и то тая връзка си беше в по-голямата си част от разстояние) и то съвсем накрая... всъщност това беше катализаторът на чувствата ми. Т.е. аз не съм се разделила с този човек заради друг, а фактът, че започнах да мисля за други, ме накара да осъзная, че с този човек вече нищо не ни държи заедно. Не съм изневерявала, скъсах с него и след като се почувствах свободна, се впуснах в преследване на нова любов и нови изживявания. Не мога да си представя (не казвам "аз никога няма...", не ме разбирайте погрешно, това са глупости - да се кълнеш какво ще или няма да направиш) да имам връзка с някого и да си търся изживявания другаде. Или го обичам и се съобразявам с този човек, или не, при което се разделяме и аз си правя, каквото си искам. Аз така ги разбирам неата. Иначе ми се вижда малко страхлива постъпка - хем да си имаш при кого да се прибереш, да не си "безстопанствено куче", хем да си правиш, каквото си искаш, все едно си свободен. Но и аз, както и Лина, не държа да натрапвам мнението си, просто за мен стоят така нещата. Или си обвързан, ама наистина - физически и душевно, и не си позволяваш волности, или ти се лудува, прекъсваш всякакви връзки и си правиш, каквото искаш, без никого да лъжеш и нараняваш. Звучи толкова просто.

А относно тръпката... аз и като късах с оня човек, пак имах тръпка, макар че го бях намразила вече. И като скъсахме и ми се обаждаше, цялата се разтрепервах. Тръпката си я имаше след 4-те години, след нараняването, болката, глупостите, след раздялата. Ама не беше достатъчна.

Всъщност тук си доста прав и може би съм склонна да кажа че аз греша.

+1 за поста доста точно изказване.

+2 за линна, която е склонна да каже, че тя греши - особено в тема, лишена от всякаква възможност за обективност. ордата да си вземе поука

Я! Ето го батко!
Прав, както винаги. А поста на Катрин го има в мое изпълнение преди някакво количество страници, сигурна съм. Колкото до натрапването на мнения - всеки с разбиранията си, това е ясно.

Това зависи от съвместимостта "Довлюбване" ще има само ако се окаже, че си подхождате наистина - като характери, желания и виждане за бъдещето на тази връзка. В противен случай въпросната "тръпка" рано или късно умира. Всъщност в един момент всичко умира, ако няма истинска съвместимост. Или ако човекът ти се струва идеален, но пък е едностранно. Същата работа. И не ми казвайте, че в една връзка всички се харесват/обичат еднакво Принципно този, който е по-пренебрегван, е по-склонен да изневерява (да дойдем на заглавието на темата). Тук е време да спомена, че година и половина преживявах момче, с което никога не бях спала, докато имахме връзка, и това и до ден днешен си остава най-силното и истинско мое влюбване

Независимо дали сте в някаква форма на (не съвсем) пълноценна връзка или е просто несподелена тръпка, желанието да "изневериш" на човек, който те харесва по-малко, отколкото ти него, изчезва. Защото ний сме хора несъвършени и ... тъпи . Често кръшкането е не търсене на дозадоволяване на нагона, а провокация на ревност. Дори човекът да не знае, че си хойкаш, активният интерес към него отслабва и е време той да се задейства. Нещо такова. Пълна простотия, но карай.
Мисълта ми е, че ако на човек не му пука за теб, ти не можеш да го нараниш с изневяра. => Няма смисъл да хойкаш, ако държиш да запазиш обекта на чувствата си.

Горко на човека, който тръгва да го прави по тази причина Ако мое пренебрегвано гадже тръгне да ми изневерява, само ще ми потвърди, че съм била ужасно права в решението си да го пренебрегвам... Особено ако става дума не за някаква случайна one night stand, която е имал с някоя си, а умишлено, системно изневеряване. Ревност ще е последното, за което ще се сетя, бих казала. Просто никога няма да го погледна вече

Абеее, стигне ли се до изневери, на връзката й е изпята песента...

Не съм, но имам намерение да започна

Аз май само на себе си съм изневерявал досега...

Това е много лошо... Но отговорът е хубав.

И по принцип е по-лесно да кръшнеш на себе си, отколкото на другиго - повечето хора са по-критични към себе си, отколкото към любимите, щото идеализират повече тях отколкото себе си... па и аз така...

имаш право Кристофоре

като почнах да чета по Семейно право и тази тема придоби нов смисъл за мен!