Вече съм готов.

Е, то животът по крайностите невинаги е по собствено желание. Аз примерно се опитвам да намеря баланса, но все в крайна сметка се оказвам в някоя от двете крайности. А тази борба вече е наистина уморителна.

На мен пък ми допадат крайностите
Сигурно е приятно нещата да са балансирани , но си е доста интересно да лавираш от единия полюс на емоциите към другия...
даже и любимите ми ситуации в живота са точно тези , когато в един ден например изпиташ коренно различни емоции..

Обичам крайностите , но и балансът е нужен на моменти(особено при човешките взаимоотношения)

Либерални нацисти, все едно...

Балансс мисля че съм постигнала за сега, но да видим дали ще може да задържа везните еднакво

Балансирана крайност,казувам азе

Крайност

аз пък отдавна не живея въобще

За съжаление не живея, а просто съществувам

Не мога да кажа дали живея балансирано или крайно,защото не постъпвам еднакво във всички ситуации или за всички неща. Но като цяло за основните неща премислям преди да действам.В отношенията си към хората съм крайна.Смятам,че те не се променят ( ако се случи това е много, много рядко) и когато някой ме огорчи не мога да го приема както преди.

Моята философия е следната :" Ако е възможно е направено,ако е невъзможно ще бъде направено"

живея на ръба на абстиненцията

Иво,не ти не пиеш-само се правиш

имах предвид кофеиновата,не алкохолната,наде

NEED COFFEEEE,няма смисъл да живееш ти казах