Ако имаш знанията - няма от какво да се притесняваш.Ако знаеш малко но на нещата които знаеш добре са те орязали- то тогава може и да не е разумно да минаваш на комисия защото ще те разпънат от въпроси и може да изкараш пак толкова ако ли не и по-зле.Но някак си аз не мисля че настроението може да е фактор в оценяването на студентите.Ако на някой му трябва оценката и е учил сериозно целия материал да се пише на перфектни знания ниска оценка си е гавра...

Да ти напомням ли за случая с наказателното право и 212-ата скъсани? Мислиш ли сериозно, че всички тези хора са били само с ограничен набор от знания?
Да, гавра си е. И е факт.

Ами де да знам - ако имат знания да оспорят оценката - да минат на комисия или каквото е там...Всъщност какво стана с този случай?
Иначе за такива преподаватели може да се използва чл.134 ал3 от правилника на университета - "(става дума за права на студентите) да избира свободно избираеми и факултативни учебни дисциплини и преподаватели по паралелни учебни курсове"

Лошото е, че частта от разпоредбата, която си Bold-нал е изпаднала в desuetudo, сиреч "състояние на продължително неприлагане".

Тук вече не съм компетентна да ти отговоря, защото не ми е идвало до главата, не ми се е налагало да проучвам из правилниците какво се случва, ако си недоволен от оценката си на изпита.
А случая с наказателното... какво да стане, нищо. Доста хора ми повтаряха преди време, че "на този университет, де факто, не му пука за студентите". В крайна сметка започнах да им вярвам.

Ами ако има наредба тя следва да се спазва.Тази година в ЮФ първо нея ни раздадоха на записването и аз със удоволствие седанах и си я прегледах.Няма как една част от наредбата да се прилага , а друга - съвсем не.Това си е нарушение отвсякъде.
Иначе за СУ и отношението към студентите - на тях трябва да им пука за тях защото ако това продължава Нов български ще мине СУ като реномираност - имат почти същите преподаватели, замо че там ако пишат масово лоши оценки ще ги уволнят, имат несравнимо по-добра материална база, имат много по-положително отношение към студентите - накрая СУ ще си остане с реномето, но без конкретно покритие.А това е нещо много лошо за една институция в която през годините са работили най-изтъкнатите български учени.

Честно казано, ако сега трябваше да избирам щях да кандидатствам в НБУ.На изпроводяк от този университет само язва си докарах

Относно повишаването на оценки - имаш право на еднократно явяване за повишаване на оценка по предмет от текущата година.Тази година имаше предложение от Декана на БФ да няма ограничение, но АС не го прие.

Ето че думите ми се потвърждават.В момента НБУ се води несериозен университет, но това ще се променя, защото там определено се грижат за това студентите да могат да се обучават по правилен начин и отношението към тях е доста позитивно.Верно че е скъпо но Харвард например да не би да е евтин?
Да не говорим, че УНСС сериозно са се запътили да направят основна конкуренция на СУ от държавните унита.
Това е като доктор, който не си цени пациентите.Ако е само на заплата - колкото и пациента да има - все ще си получи парите на края на месеца.
Ако е на такса, която взема от всеки пациет - ще гледа да преглежда повече и съвестно, за да има винаги някой , който иска да се прегледа при него и да му вземе парите.
П.П. За язва има лекарства - споко.Трябва половингодишна диета и комплекс от лекарства и ще си като нова.

СУ в момента кара на стари лаври и "престиж". Понеже не разполага със стари лаври, НБУ се грижи да се развива и да предлага реални подобрения. Това обяснява нещата. Освен това вече не е вярно , че работодателите искат задължително диплома от СУ. Така че тежки времена настават, драги ми колеги. Вече конкуренцията не се ограничава до 400-те юристи, излизащи от СУ всяка година...

Чакам само да се дипломирам и после ще си лекувам нервичките

С какво ще ги лекуваш? С държавни изпити?

P.S. Разбира се, държавните изпити са преди дипломирането. Просто се пошегувах

Това е добре, но пак са се проявили мако прибързано според мен.Ако някой иска повишение на оценката - нека се явява колкото си ще пъти ( е все пак да не станат 10 години де - в рамките на обучението).Ако си научи материала правилно накрая - значи си заслужава добрата оценка.Ако ли не - ще има стимул да се бори за оценката и съответно да учи.А когато хората учат, значи се развиват.Когато възпитаниците на даден университет се развиват академично това прави и университета да се развива като място, което събира знаещи хора.
Когато учех в моя университет в чужбина имах един професор ( човека беше със световно признато образование и почетни титли и един от най-добрите в страната сиспециалисти по специалността си) който на всеки тест който изкарвах с 5 ми се цупеше даваше ми верните отговори и ми казваше:
"Момче, отказвам да ти пиша тая оценка - ти можеш повече.Учи и ела след седмица пак." Това го казваше на всички от нашия курс.Беше неумолим.Понякога искахме да ни пише каквото си ще - само да се отървем но той настояваше и връщаше всеки с различна от 6 оценка.Веднъж го попитах защо постъпва така а той ми отговори - колко пъти си се пулил на сгрешените си отговори, колко пъти си искал просто да махнеш този изпит от главата си и колкоп пъти си прочитал едно и също пак и пак и пак.Повторението е майка на знанието моето момче а аз искам да ви науча на нещо.Накрая когато ви пиша 6 - хем ще имате добра диплома, хем ще знаете до болка нещата на които аз искам да ви науча.
Тогава разбрах защо университета беше наел този преподавател и защо той беше толкова ценен като специалист.Него не го интересуваше да покаже строгост неумолимост да се изкара колко е велик, а просто искаше да научи студентите на нещо, което той е мислил, изследвал и преподавалк цял живот.

Батбаяне, в кой университет си учил?

Тайна
Наистина няма значение - избери си един от топ 50 в света и има 1/50 шанс да нацелиш именно него.
Най-лошото е , че в България имаме учени, които да дърпат науката и висшето образование напред, но някак си нямаме мотивацията да действаме адекватно да мотивираме тези хора да си вършат работата адекватно и да се гордеят с това.И наистина при сегашното положение на заплати , уважение и т.н. и аз да съм професор или доцент и аз няма да си давам зор.Не визирам този университет или онзи университет този научен център или онзи - говоря общо защото тази депресия, която ни е обхванала е повсеместна, а реално както всеки страдащ от депресия пациент ние не си даваме сметка че не сме толкова зле и че имаме всички средства да се справим с проблемите си...