Хора, на които им е приятно да общуват, да се виждат и т.н. не се категоризират като приятели изобщо. Те са добри познати, приятна компания, не и приятели. На тях не мога да им звънна в 3 през нощта, не мога да разчитам, че при нужда ще ме приютят в дома си за няколко или повече дни. Това, което ние двете с Търговецът имаме предвид, е точно този стадий на отношенията, в който можеш напълно да разчиташ на съответния човек.

И истинското привличане може и да е на духовно и умствено, дори емоционално ниво. Вярно е, това е силно необходимо за сериозна и продължителна връзка. Просто е факт - нямаш ли химия, нямаш нищо.

Обаче, Силве, да припомня ли тъжната равносметка, която направихме тая вечер? Явно мислим или твърде грешно, или прекалено правилно.
Поне си се разбираме, ако не друго. Айде лека.

Ееее, малко се съмнявам, че автора на темата има предвид тоя тип приятелство. Иначе аз на нея знаех, че мога да разчитам, от преди това. Достатъчно душевна помощ ми е оказала Иначе не я разбирам тая химия - тя по всяко време може да се появи. Ся, че няма да можеш да разказваш на дадения човек по кой си се загледала, примерно (чувал съм го тоя аргумент), не би трябвало да те притеснява. Просто може привличането да го няма. Обаче не виждам какво пречи в един момент да разбереш че това е човекът за теб, защо трябва да го губиш като приятел?

А дали пък няма пак да опрем до темата за това, дали момче и момиче могат да са приятели в този възвишен смисъл, в който вие го изкарвате.

Иначе приятелството си има различни фази. Не е нужно някой да ти е като брат, за да го считаш за приятел. А изобщо не съм съгласен, че добро приятелство не може да прерастне в любов. Не смятам за нужно да има някаква луда страст. Просто аз явно гледам на любовта по по-различен от вас начин. В някакъв момент осъзнаваш, че даден човек е правилния за теб и приятлството се надгражда.

Еее, deichevster е казал почти същото преди мен

Ники,човек,казвай кога пак ще пием бира!

Амиии, това с химията може и да е просто индивидуално. При някои хора искрата се запалва след време и т.н. Просто що се отнася до мен, този номер не работи. За мен тя или съществува от началото, или не. И ако веднъж е съществувала, а после е изчезнала - това също е необратимо.

А proUSA какво точно е имал предвид - все по някое време ще дойде и ще си каже

Що се отнася до прословутото приятелство между мъж и жена - очевидно, при някои хора се случва. Аз вярвам, че е напълно възможно, стига въпросната химия да отсъства. В противен случай, отношенията винаги ще имат определен сексуален аспект (макар и съществуващ само в главата на единия, примерно). Функционално нищо не им пречи да са реални, просто аз не бих ги определила като чисто приятелство.

Щото, уви, така се случва. Понеже или живеете щастливо, докато смъртта ви раздели и се обичате, и си гукате, и всичко ви е наред, или в даден момент се разделяте. И колкото и цивилизована и безболезнена и за двамата да е раздялата (доколкото това е възможно, разбира се), не можете просто да си кажете, че тия месеци/години не са се случвали и да рестартирате приятелството наново във вида, в който е било отпреди връзката ви. Просто няма начин - заради емоционалния опит и всичко останало.
И точно защото съм се убедила, че ако има изключения (а не се сещам за такива), то те само потвърждават правилото, и през ум не би ми минало да обричам на сигурна смърт важни приятелства. Има неща, които си струва да се рискуват. Други - не. Всеки си знае кое е по-важно за него.
И пак си мисля, че със Силвето имаме предвид друг тип близост - такава, при която можеш да разчиташ на даден човек, опознал си го (или поне ти се иска да е така), но не сте стигнали до момента, в който можете спокойно да си бройкате дружно гаджета по ларгото и да ви е съвсем комфортно да си изпростявате заедно, ама ей така, на макс. Щото имам един-двама такива около мен и, честно ви казвам, ако ми ги покажете, първата ми мисъл няма да е: "Това е мъж.", а "Това е мой приятел." Като при ангелчетата - леко безполово отношение, леко безполови отношения.
Докато ако първо го виждаш като мъж и след това казваш, че го чувстваш близък (може и да го наречеш "приятел"), вече си е съвсем друго.

По-ясно от това наистина не мога да го обясня, но понякога си мисля, че разсъжденията на тая тема само аз си ги разбирам (или поне никой друг не ги споделя). Ииии... вече наистина си лягам, че денят бе пределно дълъг. Оставям ви да философствате, темата не е лоша (макар за мен да се изчерпва сравнително бързо и еднозначно).

Aма вие така говорите за нещата все едно правите съзнателен избор... да купя ли хляб или не ?


Когато приятелството прерастне в нещо повече, то се случва, защото е станало нещо повече (т.е духовната промяна у самите нас прави промяна отвънка,а не обратното).
Няма го момента в който си казваме.. абе аз Пешо/Иван/Галя/Пепа от бая време го/я познавам, може да станем гаджета, въпреки че не ме кефи като такъв.
Като си решил с един човек да си приятел, било това съзнателен избор или подсъзнателен, ти си оставаш такъв.


Както и когато срещнем някой 'непознат' ставаме гаджета, евентуално бързо, именно защото чувстваме този човек сроден, близък, приятен,забавен, има страст и доверие (като изброините прилагателни можете да замените със свои така че да удовлетвори вашите нужди)



С други думи, промяната в това дали сме гаджета или приятели с някой идва отвътре. Или поне при мен е така.
Така че дали е по-добре да познаваме човека отпреди това... по-добре за кой е ? Губи ли се страстта, непринудеността ?
- Не знам.

Знам обаче, че сърцето не пита, поне когато говорим за любов.

Поздрави, колеги

Йес! Разминаването е там, където подозирах. Просто аз никога, ама никога не съм виждала любовта като възможност за надграждане на приятелството. То - като такова и само по себе си - е съвършено и няма нужда от надграждане. Ако е просто познанство, тръгнало по пътя към любовта, преди да се насочи по тоя на приятелството, тогава вече може и да се гради над него и всичко е окей. Другото е стъпка назад за мен - ама голяма и необратима.
Това е качествената разлика в мненията ни. А по темата за приятелството между момче и момиче имаше тема с поне 20 страници.

Защо пък любовта трябва да се появява изведнъж и като "химия"? За мен любовта се появява постепено. На мен ми трябва време, за да обикна някого и нямам проблем да обикна някого истински, дори и в течение на приятелството ни да не съм бил луд по него. Дори бих казал, че си позволявам да обикна някого, едва когато се обвържем и съм абсолютно сигурен поне за себе си, че това е правилният начин да градиш връзка. Не непрекъснато да се влюбваш в съвсем непознати хора, само защото чувстваш, че видиш ли, имало химии, физики и подобни.

Именно. "Изпростяването на макс" и "бройкането на гаджета" е с тия, дето ти са "като брат". Но и едните, и другите могат да бъдат наречени приятели.

На мен пък ми се струва, че мненията ви се различават, но няма значение. Иначе първите два абзаца от предпоследния пост на Елица са смислени - да, човек преценя какво губи и какво не. А ако после реши, че е сгрешил, духа супата. Иначе несъмнено тръпката от започване на връзка със сравнително непознат е по-различна и всичко е по адвенчър, по... как беше онзи филм с влака - "Преди залез"?
А въпросната химия има свойството да изненадва човек, така че аз лично никога не казвам "при мен е така". Ама де да знам...

Хммм, не казвам това. Любовта и химията са си две напълно отделни неща, просто за да съществува първото в своята пълноценност, му е нужно второто.
Дори най-елементарното желание да целунеш приятелката си идва от химията. Или ако трябва, замени тази дума с "физическо привличане". Ако едно момиче не те привлича физически, как ще я пожелаеш на първо време?

Не, не се различават. Когато Ели споменава, че с нея имаме предвид друг тип близост, тя говори за типа близост, чието съществуване е доста благоприятно и желано преди започването на връзката. И след това категоризира и типа "безполови отношения", както тя се изрази, след настъпването на които прерастването в любов просто не се случва.

Eто го основното различие. Понеже съм от хората, които смятат за приятели не повече двама-трима души около себе си, а не всеки, с когото ходя на кафе, то тези двама-трима трябва да са ми наистина близки. И няма как приятелят ми да не е от тях. А химия има не само в една връзка, но и в истинското приятелство с хора, с които "не ходиш".

Сега, друг е въпросът дали трябва да сте били най-добри приятели, преди да тръгнете - не е задължително, но е добре да сте общували известно време, за да си дадете сметка дали сте си интересни, дали се разбирате...

Дори и мидуинтър сън и търговеца на кристал да са прави, пак ми се струва по-добър вариант да рискуваш дадено приятелство, отколкото непрекъснато да започваш връзки с непознати, които в огромната си част свършват зле.

ladder theory ladder theory ladder theory