Тук няма прави и грешни, има само различни възгледи за нещата. Пък и кога аз или Търговецът сме споменали нещо за напълно непознати? Нещата се въртят по-скоро върху изясняване на термина "приятел", защото той е ключов за темата. Това, което аз наричам приятел, което Ели също нарича приятел, очевидно и със Solveig сме на едно мнение по въпроса - това за мен не може да прерасне в любов, вече изяснено поради какви причини.

Друг е въпросът, че не се плаша и от това да започвам отношения с хора, които съм срещнала съвсем наскоро. То е ясно, че рано или късно ще приключат. Всяко нещо си има край, а и аз определено не съм се втурнала презглава в идеята да търся човека, с когото да остана доживот. Но независимо че свършва, всяко едно такова преживяване оставя спомен и опит след себе си. Следователно, си струва.

О-о, невинаги. Гледай да хлътнеш безнанеждно по някой пълен мухльо, пък да видим какво ще стане после. Разбира се, това е малко краен пример, но все пак.
А със Солвейг, доколкото схващам, сте на едно мнение по дефиницията "приятел", но не и по философия.
Иначе твърдението, че отношения с "приятели", за които вие говорите, няма как да прераснат в "химия", ми се вижда странно, но нещата са строго индивидуални - ерго наистина няма какво да обсъждаме от гледна точка на правилно-грешно. Окей, при Иванчо е така, при Марийка не.

Да хлътнеш по някой пълен мухльо на кого ли не му се е случвало. Но поне се научаваш да разпознаваш мухльовците и после да бягаш в противоположната посока, нали?
И, да, с нея сме на едно мнение само по дефиниция за приятел. Наистина, всичко останало е твърде индивидуално.

Е, може втория път да попаднеш на мухльо със забележителен талант за самоприкритие.

Вчера от нямане какво да правя пуснах тази тема - закачка, а вие я взехте сериозно, разочарован съм.

Що, темата си е много яка Шът, не издавай, че е майтап, да не дойде някой с катинара, че хубава дискусия се заформи.

Ааа, и забравих да кажа, че не е вярно, че няма тръпка като си опознал предварително човека. Напротив - тръпката е много голяма. Имал си едни взаимоотношения с този човек и изведнъж се влюбваш в него... и... абе не мога да го обясня, ама си е трепетно, определено. Аз и сега като се замислям понякога, ми става едно развълнувано такова, защото си спомням какви сме били преди и как не сме подозирали какво ще ни се случи.

Защо толкова държите връзките ви да са изпълнени с тръпка? Аз ако искам тръпка, отивам на мач или хващам коалта и дааааай. Във връзката ми препочитам сигурност.

Ми повечето под "тръпка" разбират да ти е интересно, аз затова го казах. Има тръпка = вълнуващо и интересно ти е с този човек. Няма тръпка = скука и еднообразие. Затова казвам, че тази "тръпка" може съвсем спокойно да я има и с човек, с когото се познавате от години. Това, че не можеш всеки ден да откриваш нещо ново за него, не значи непременно, че сивото ежедневие и безкрайната скука са те обзели и край... Иначе и аз предпочитам стабилността, не ми трябват пеперудки в стомаха.

"Приятелството с бъдещия" - no way. Случвало ми се е нещо подобно и да си призная, оказа се доста скучновато. Затова пък едно познанство, но бегло, преди връзката е много по-добър вариант : ) В последствие се случва опознаването, разгарянето на интереса или съответно потушаването му. Странно как може след 5 години добро приятество да ти щукне, че човекът всъщност е обект и на други твои..търсения.

Aми може, а и хората се променят

Не било интересно? То интересното до голяма степен в даден момент си свършва така и така, след което вече започва същинската връзка според мен. Защо е необходимо да е толкова интересно?

За необходимото, нищо не е необходимо и нищо не трябва.

Всичко е до искане

А до извода, че в определен момент интересното свършва, не знам как стигна

Интересно... в смисъл на... де да знам... като сте заедно да не седите и да се чудите какво да правите. Поне според мен това означава да ти е интересно. Не всеки ден нещо ново да правите. Просто да не ви писва да сте заедно, да ви минава бързо времето, да не ви се тръгва, ако е време да си ходите. В такъв смисъл интересно. А скучно в смисъл на - седим и се гледаме тъпо, и само се питаме "и ся кво? кво ша праим?" и да се чувстваме неудовлетворени от начина, по който прекарваме времето си с любимия.
Това според мен значи да ти е интересно и да имаш тръпка и съответно да нямаш. И аз съм за стабилните и улегнали връзки, но за мен не е улегнала една връзка, в която само си седим вкъщи като пенсионери пред телевизора и се чудим какво правим заедно изобщо. Ако седенето и гледането на телевизия доставя удоволствие и на двете страни, защо не, но иначе...

Съгласен. Мисълта ми беше, че в началото на връзка с непознат всичко е ново и непрекъснато се случват нови работи и това мнго хора го определят явно като тръпката. И аз мисля, че битовите работи в една връзка също може да са интетресни, макар и по-рядко да се случва нещо качествено ново.

А какво означава улегнала връзка