Леле, я дай да видим

За мен безспорни идеали са любовта,приятелството,изкуството,вярата в доброто и справедливото,достойнството. Наистина ми е трудно да използвам епитети от рода на идеалната половинка и перфектния избор,защото просто ми звучи прекалено..идеално. Но вярвам в тези ценности. И се замислям,че на днешно време твърде често се случва да трябва да жертваш някой от тези идеали като например достойнството си,за сметка на друг..любовта или приятелството да речем.В такъв случай трябва да си отговорим кой от тях е по-важен и кой може да бъде жертван..

Хмм и дали не им е по-лесно на материалистите да се справят и да търсят мястото си под слънцето отколкото на заблудените идеалисти,които често се случва да рискуват много от идеалите си и да пристъпват принципите си..и да бъдат наранявани,че човека заради който са способни да го направят не споделя техните идеали и не оценява тяхната жертва..И кое е по-доброто - да останеш идеалист или да си материалист на общия принцип "око за око,зъб за зъб"?!
За мен е варианта,при който си щастлив,а не емоционално осакатен и изкривен инвалид,който гледа да запази само собствената си кожа!

Reality check anyone?!

Critical failure за мен.

Ясно е, че живеем в такъв свят, но пък ние сме млади и общуваме повече за удоволствието от самото общуване и дивият индивидуализъм, който отчуждава хората и ги прави алчни, още не ни е заразил. Но и за това има време...

Това ми прозвуча много странно. =/ Как така НЕ трябва да бъде постигнат. Та нали откатко човек светува, той е оцелял, защото се е стремял да постига разни идеали. Сега... има и невъзможни общностни идеали като утопии, анархия и подобни непостижими неща поради несъваршенността на човека. Почти всеки човек си има идеал, а това ако не се лъжа е най-висшата и стойностна цел на един човек, а и разбирасе и най-трудната. Но за да постигнеш тази най-виша и трудна цел трябва да имаш освен воля и силен дух и една рядка даденост Мозък с главно М... демек здрав разум логика и прагматичност Всичко е вързано, кое косвено кое пряко. Лично аз не бих оценил идеализъм и прагматика като противоположности. Малко са биполярните понятия като любов и омраза...

еми е така.

изпълниш ли един идеал той просто става част от ежедневието ти /в зависимост от това какъв е той/ и потъва дълбоко в кишата и калта.
няма пътеводни светлини, нло-та и прочие иначе фанфарести описания на ИДЕАЛ-а.

сега ще се опитам нещо смислено да кажа, както е при мен.

аз ЗНАМ, че идеалите ми, някаква голяма част от тях са НЕПОСТИЖИМИ,
но въпреки това се боря и се опитвам да ги постигам.
;щото иначе става съвсем кофти, брат, и действително няма за какво да се боря.

и обречените стискат зъби понякога и се борят, дори да осъзнават тоталния мрак пред себе си.

за общностните идеали съм съгласен, аз в момента си перкам за личностни мои си.

Идеалите си ги има и си вършат работата отлично.