Съгласна

П.с. Боже, заприличвам на p_e_t_q хахахаххахахаха

Глупости!
Петето е уникална

Не знам, ама по подписа на една друга потребителка ми приличаш

Оф, аз още от сега си ненавиждам бъдещата, вии кво знаете... още от преди да ми е станала настояща, а кво остава - бивша.

Иначе приятелство и после връзка? Това трябва да ви го кажа с огромен размахан пръст - "Тц!!!"

Сериозно, какво ще харесате в някого, който познавате? Любовта е когато откриеш нещо яко в непознат или поне някой, който сега опознавате. Ама да става дума за човек, който познаваш от 15-20-100г. и хоп "баш сега съ влюбих" тва малко понамирисва като идея. Нищо лично към вас, де. Ама извинявайте много - как ше се влюбиш в приятел? Какво толкова ще има да му харесаш, като му знаеш до една лошите черти. Поне истинските приятели си ги знаят. А в любовта хората са капризни - може като приятел да те кефи, че той *ука наред кварталните... *урви, ама като се влюби горкото момиче в този си приятел и почва ходенето по мъките - "Ама той не ми се обади днеска, дали е с Пенка" и "Той се загледа по Катето, дали няма да я мине, като отида на село за 1 седмица?" и постепенно приятеля става враг. С главно В.

Или пък другата страна - любовта. Вии щом се познавате вече, как ше дойде любовта? Щом в самото запознанство не се е тръгнало по този път - значи единия не иска. И тва е. Ама не ме разбирайте погрешно - това не значи, че няма шанс да тръгнете. Даже има голям шанс да тръгнете. Просто тук идва другия голям проблем - Самотата!

Самотно ви е? Нямате си гадже, кво шъ пра'им сига? Ами изпитана рецепта - свободен приятел, средно ниво на външност, разбирате се, очукан оттук-оттам, ама ядва се. И айде почва мешанката с него. И от кво? От разтърсваща пламенна обич, която ви изгаря изоснови? Да, ве да!!! Просто страх да не сте сами "до края на дните си" (което не се случва, защото все има некви хора, дето ви досаждат) - всичко е от самота. Щото той тоз приятел, ако беше достатъчно готЯн за гадже, щеше ли девойката да го оставя просто приятел? Щеше ама друг път. Така става то - истинската любов и истинското приятелство се изключват. Ако си паднете по приятелка - значи никога не сте и били истински, просто подсъзнателно сте я "изключили" моментно от списъка с "жертви". И все някога идва и нейния ред. Представете си - запознавате се с момиче, усещате че има нещо между вас... ама тя иска "да сме си просто приятели". И после - тя се чувства сама, няма си **пкач, няма си... айде да не стигам до тази дума (мечтата на половината форум инак)... абе само е детето, и кво прави? Вади си каталога с "просто приятели" от чекмеджето (а той може да не е дневник, може да е скайп-списък, фейсбук-ъкаунт или дори списък на форумци, подредени по налудничав критерии) и си избира от тях, с кого да се пробва. И после излиза "ами нии бяхми просту приятили, ама съ аресъхми и станъха нищата". Да ве!

Абе форума има ли лимит на знаците в 1 пост?

Както и да е, мисълта ми беше, че доголяма степен любовта е форма на използвачество. Половината двойки са тръгнали помежду си (или ако щете "половината двойки са тръгнали със себе си") в резултат на компромис - просто не искат да са сами и като няма друго - и грозния е пич. Примиренчески. Оправдалчески - целта оправдава средствата. Сериозно - колко от вас биха се чувствали зле ако са сами? Поне едно 50-60% не искат да са без гадже. И кво пра'им? Айде видяла момата, че у фейсбук я аднал (от add - добавям) нейния колега от работата, от съседното бюро, дето не му знае името (пък дори няма и намерение да и го казва, щото тя па една мома) и айде с него. Ей така станали после нещата. "Ми пробвъх ми съ, излезнъх ми ду Мола, после мъ заведи нъ кръчмъ..." И айде - гаджета били. То голямото приятелство било преди тва...

Бяхме приятели и тръгнахме
Бяхме в един клас и тръгнахме
Бяхме заедно на купончи и тръгнахме
Бяхме заедно на шефьорски курс и тръгнахме
Бяхме заедно на 1 пейка и тръгнахме
Глоби ни 1 и съща контрольорка па тръгнахме
Скъсаха ни на 1 изпит двамата па тръгнахме
Изнасилваха ни заедно скинари, па тръгнахме...

Къде е истинската любов (тм), питам аз? С главно А! Да знаеш, че човека до теб не е до теб, щото няма кой друг, или щото той се е паднал от онче-бонченето на дръгливия ти фейсбук-списък. Любовта трябва да идва не от там, откъде идват другите нормални човешки работи - приятелството. Любовта може да те срещне в парка (за предпочитане в Таз-а), да ти се усмихне, па да те заговори, джанъм. Но ако тръгнете към приятелство, любовта бега. Като Болт бега. Още от самото начало човек си преценява - в това отношение имаме инстинкт като животни - с пръв поглед си преценяваме, с кого можем да се копулираме и с кого само можем да говорим за копулиране с трети заинтересовани лица. Няма такава човешка емоция като "промених си инстинкта спрямо Х", щом не го усетиш в zero hour-а, значи след тва е невъзможно. Можем иначе да се заблудим, че така е по-яко - да се копулираме с които са налице.

И в заключение, ще кажа че приятелство с бивша не може, а какво остава с бъдеща. Защо има 2 типа опознаване и 2 типа възприемане, ама не са "любов" и "приятелство", както веднага си помислихте. А са чисто биологичните топоними - "bangable" и "not-bangable" - в превод "става за връзка с мен" и "обратното". Все пак в основата си сме просто животни - емоциите са това което сме приели философски да наричаме реакциите от организма ни, които не разбираме. Ако любовта е толкова сложно емоция, ще я усетим като Касперски - троянец, още с идването. Ако не я усетим, просто не е тя. Всичко е химия, напук на всичките философи, прависти, информатици, аналитици и прочее цици.

Това е което имах да казвам, благодаря ви. Само недейте да превръщате темата в ад.

Кристо, не знам какво си пил, обаче не го спирай. Сериозно.

Kristo, едвам ти изчетох фемана. Иначе не е като да няма смисъл, но явно ти разбираш и приятелството и любовта по различен поне от мен начин. За мен любовта не се случва изведнъж, а се гради постепено. Това го казвам поне за втори път в темата. Имало някаква химия. И като приключи след една седмица тази химия и почвате да пишете в ""какво ви подразни днес?" Ако някой ми направи добро впечатление като в парка, дето викаш, просто за мен това ще е добра основа за приятелство.

И да, съвсвем възможно е, в един момент да одъзнаеш, че даден човек е подходящ за тебе. Изглеждали ти като идея... Ми много ясно, че в началото си е един вид идея. Един вид малко по малко надграждане на приятелството. Да видиш, как ти постепено се променяш, тя променя отношението си към тебе, израждате навици. Важното е да става бавно, защото ако всичко става на спринт с непознат, в един момент все пак темпото си се забавя и тази набрана инерция в отношенията, която няма къде да се прояви, води до усещането за скука.

И така химия, химия, химия и е в един момент се сещаш, че бившите ти гаджета превъзхождат по брой настоящите ти близки. Сещаш се, че си на 30, а имаш 4 развода зад себе си и всъщност не помниш дали сегашната ти химия започна в метрото или пък на кино.

Ужасно добре звучи идеята да се разхождам в парка през есента(щото тя скоро идва) и от нищото да ме тресне грЪма на любовта, мълнията на страстта, светкавицата от романтика...
И последствията от тоя сюблимен момент да са емоционална привързаност към рецидивист с висящи дела, редовни посещения в някой от затворите и подклаждане на страстта в отношенията с.. портокали(понеже дори и в любовта, трябва да показваме класа)!
Достойно за сюжет на латино или турски сериал

м да

Най-очарователният сценарий: да си лудо влюбен в човек, когото даже не харесваш (защото изобщо не го познаваш, не друго ). Е те такова чудо нЕма.
Кристо, теорията ти е впечатляващо добра, даже съм съгласна с някои неща. Мноооого хора поддържат връзките си само колкото да убиват самотата. В това няма нищо лошо; нито впрочем и в това да си уж влюбен на всеки половин час. Има обаче една тъънка подробност, която не отразяваш. Ти говориш за приятелство и любов, а свеждаш нещата до добри отношения и най-чистата форма на физическо привличане. За някои хора понятието "любов" не се изчерпва с това след първия (втория, третия) поглед да си решен, че искаш да се изчукаш с еди-кой/коя-си. И като се съберат двама човека с несходствени виждания за това "що е либоффф"... ами, вече 100% няма любов.
Лично аз съм ЗА приятелство връзка. Хората се държат различно в зависимост от това как са си.. ъм, регламентирали отношенията. Нищо не пречи те да бъдат надграждани. Че няма гаранция за успех - много ясно, но то къде ли има. Любовта и без друго е отчаяна работа.

Ха именно.

Това като го чуя и направо...

Такъв тъпизъм.

Като съм сам си купувам чипс и бира и сядам пред форумите.

Да де, въпрос на навик : )

Кристо, аз не мисля, че чувствата са такава материя, която може да се слага в някакви ограничения, да се пишат правила и принципи и всичко да се "привежда под общ знаменател". То е една такава мешавица от емоции, повлияни от всякакви събития, случки, дори от това в какво настроение си станал сутринта. Аз съм се влюбвала истински два пъти в живота си. Първия път в човек, когото изобщо не познавах, от няколко разговора и айдееее... И се впуснах във връзка, и то какво станааа... оказаха се не толкова розови нещата, ама да не задълбавам. Вторият път е сегашната ми връзка. С мой съученик от гимназията, доооста след като завършихме. Ето това вече е съвсем друго. Да, в един момент ме връхлетя ураган от любов по отношение на този човек без да имам видима причина. Просто един ден се събудих и осъзнах, че съм влюбена, да - странно е усещането да се влюбиш в човек, когото познаваш от години. Но е напълно възможно и наистина прекрасно. Не смятам, че тази връзка е за убиване на самотата. Аз не съм от хората, които ще са с някого просто за да са с някого и да не са сами. Затова и само два пъти съм се обвързвала досега. Не се засягам от поста ти, да не решиш, че се защитавам, просто казвам как стоят нещата при мен.

Има такава наука, нарича се психология.


Е то това е разликата между любов и приятелство - физическото привличане и желанието да правиш секс. Иначе без тях, любовта е едно изчистено приятелство. С ангажименти. В природата ни е заложено, да си избираме партньора по критерии различни от тези, по които си избираме приятелите.


Нима? Слагаш основи за небостъргач (3 етажа подземен паркинг, мазе, сутерени...) и накрая отгоре строиш кафенце с маси отвънка. Или слагаш основи за къщурка, а пък върху нея почваш да градиш мол, с паркинг до него, че и макдрайв до тях. Общо взето можеш да надграждаш неща, които от самото начало си определил като Х. Ако Х = приятелство, то можеш да си го надграждаш. Ако Х = любов, можеш да си надграждаш любовта нагоре. Ама да мешаш строителните работи, по два коренно различни обекта, които имат коренно различни изисквания за основи и начално строителство - е много ясно, че сградата ше падне. Все едно да си ъпгрейдватш плейстейшъна с части за комп. Звучи яко и вълнуващо, ама едва ли ще работи.


Тва вече е до вкус. Ако си избираш "лоши" момчета, ще ти се случват лоши работи. Щото и да го познаваш - тва няма да го промени особено.


Тва е много хубаво, ама как обясняваш, защо това се случва? Просто магия ли става или тези отношения се променят от НУЖДАТА? Нуждата да си хванеш гадже, например. Мнозина го приемат като необходимост, а не като чувства. Дори подсъзнателно, без да се усещат и без да е по тяхна вина. Просто им се иска да са с някого. Който-и-да-е... и ако от другата страна има такива намерения, защо да не се получи връзка?


Е, именно - това казвам - ако любовта не е истинска, можеш да смениш и 20 съпруги, ей така - "от пробване". Ако е истинско, ще остане по-стабилно от 4 развода за 12 години пълнолетие...

И сега искам аз да ви попитам нещо - какво става с приятелството, като станете гаджета? Умира ли или си остава на заден план? Защото в първия случай, става невъзможно да се възстанови, а във втория, просто любовта не е истинска, а просто "приятелство с бонуси". Да чувстваш някое момиче като сестра родна, а после да спиш с нея, както ти дойде на нагона? Тва си е чиста проба инцест...

Аз съм приятел в момента с неизвестен брой "бъдещи". Интересно коя ли е най-близката "бъдеща"... Ще трябва да раздам анкети - "Оценете в проценти от 90 до 100 вероятността да ми станете "настояща".", после да прегледам и степенувам резултатите. Така, за по-лесно планиране

Те сега, веднага! Опа... забравих, че ме няма със сметките. Ми нека съм тъпа тогава, че съм го виждала сред хората. Виж, за теб не знам; че и не ща - твоите самотни нощи не ме касаят.


Да де, аз примерно на това му викам любов. Хората са потъпкали много природни принципи, вживявайки се като "висши твари". Изтреби ги всички по тоя повод. Колкото до строителните работи: хич и не претендирам, че ме бива. Мен прост книжар.


Ти като намериш твоята истниска любов, какво? Тя може да се окаже расистка или каквото и да било, което ти не одобряваш и приемаш (условно казано). Но си безумно влюбен в нея, затова ще пренебрегнеш всичките принципи, които съзнанието ти събира цял живот, щото в леглото си пасвате като парченца от пъзел. Любов за тебе може би, за мен просто някой е закъсал много. Ако ставаше всичко с "Който-и-да-е", досега да няма и един човек без актуална връзка. Просто всеки си съчетава различните видове нужди (инстинктивни и психологически) и прави компромиси според тях. Такава утопия като "видели се-събрали се-остарели заедно" няма.

В интерес на истината и без тази тема...


Ти мене не ме оправяй.



В пробите му е цаката.

Ама да се поддържа нещо ей така, просто щото "от толкова време сме заедно..."
И к'во? Вчера - едно, утре - друго. Света се променя.
Бахти като почнат да праят некои драми от това просто не е истина. Ще се разделим, няма да се разделим, мрън, мрън...
Няма незаменими