Каква хубава тема.

Аз много обичам да пътувам на стоп. Но за сега съм пътувала само с приятеля си. И това защото на него му имам над 1000% доверие, а и той от около 16-17 постоянно пътува ( аз сега съм на 19, а той на 23)
Повечето ми познати също предпочитат да обикалят на ляво на дясно така. Една от най-близките ми приятелки беше два пъти на стоп само с още едно момиче и и от двата пъти много се наплаши. Първия, защото другото момиче се напи по време на стопа, а втория защото беше нощен стоп и ги качил някакъв наркоман с халюционации. Но добре, че тя има ненормален ангел

А моя последен стоп беше от Ахтопол до Созопол, а от там до Бургас
Беше ненормално приключение. Първоначалния план беше да обиколим всички градчета от Несебър до Ахтопол, за да мога да продам колкото се може повече от ръчно изработените ми бижута. Но понеже Жоро (приятеля ми) трябваше да бъде на работа, не се получи. Качи ни един много приятен човек, който излезе, че е доктор и стоматолог от София (още си пазя визитката му ), а другия образ беше един пенсионирал се юрист, който имаше страхотна кола! Той пушеш пура, беше малко нисичък с дълги ръце, а лицето му беше не с детска физионимия, а направо бебешка. С него се заковорихме за Костурица и Горан Брегович, а накрая заяви на Жоро, че трябва много да ме пази

Не знам точно какъв късмет му нося на Жоро, но до сега не ни е качвал нито един подозрителен тип... по- скоро почти винаги около 30г. мъже. Сама жена шофьор - никога, макар и ние да сме навид безобидна двойка .И никога не сме чакали повече от 15-20 мин.

Идвам да ви споделя един тъжен факт..Ходихме до Варна на стоп сега през моята ваканция..И за целия път (сменихме 8 коли отиване+връщане) ни качваха само цигани или в повечето случаи турски цигани(разказаха ни за разликата, та сега съм наясно). Още по-фрапиращо беше, че на отиване изпреварихме по 3 пъти колите, които вече бяха минали покрай нас на стопа и някои от шофьорите ни псуваха, за кво бяха толкова не знам..Тъпа работа. Че и българска!Срамота е..
На връщане беше най-забавно, качиха ни двойка френски хипита, обикалят Европа в едно мноого дърто ванче, вътре мъжа си беше направил кухня, легла и тн, взели си кучето и тръгнали.Не знам как си ги представяте, но по-позитивни хора не съм срещала

И аз така, от Враца до Оряхово, чакал съм 1 час, минаха над сто коли, само те гледат с презрение, или изобщо не ти обръщат внимание, накрая отидох до една бензиностанция, питах 5-6 човека (една по-възрастна няма да забравя думите й " Не качваме хора" ) и последният се съгласи и ме метна на около 16км от убежната точка, след това тъкмо зачаках на една спирка и след 2 минути изкочи един раздрънкан Форд с каросерия и човека ми казва- скачай отзад , в крайна сметка се качих отпред и ми разказа че и той пътува много на стоп, каза че в този камион веднъж е возил 18 човека (стопаджии ) та някъде час и нещо висене и 1час път и се добрах до градчето Сам май не е много надеждно
Иначе си е тръпка, това ми беше първият сериозен стоп, ако има навити - пишете

Мен ме качи една на ок. 40-50 в раздрънкан Фолкс Ваген с книга за история на архитектурата на задната седалка , през цялото време мълчеше, а накрая се извини, че била скучна компания.

А веднъж на Търново питахме една жена и дъщеря й как да намерим магазин, а тя (майката) "Вие да не пътувате на автостоп?" Оказа се, че мъжъ й, шофьор на тир, щял да дойде до половин час и можел да ни вземе. След два часа човекът дойде наистина и по тъмно ни остави на разклона за Силистра (посока - Варна). И само ние си знаем колко сме махали по нощите, докато се приберем.

Варна - Силистра директен път няма.

е и?

Не е "е и" работата.

Кой от всичките разклони - за Кайнарджа, Алфатар, Дулово, Ситово, като само през първите два може да се стигне по 2,3 маршрута за Добрич, а до Варна сигурно по 4,5 начина.
Най-краткия път е:
Силистра - Кайнарджа - Карапелит - Добрич, номер на пътя 71
Околовръстен път до разклона за Шумен, номер на пътя 97
Околовръстен път до разклона за Варна, номер на пътя 27
Добрич - Стожер - Аксаково, номер на пътя 29
Детелина магистрала Хемус 440-ти км, номер на пътя А2, международен номер Е70
След първия светофар е бул. Владислав Варненчик

Достигнахте местоназначението си.

Уж пътешественици го раздавате, а си нямате понятие от навигация.

ъъъъ
Разклона преди Шумен и след Търговище. Пътуваме от Търново (от София, ако гледаме глобално, но с този конкретен тир - от Търново ) за Варна и човекът, който беше за Силистра, ни остави там, където общия ни път свърши. Супер сложно.

Значи Шуменския разклон за Силистра.
Това е друга работа

Е, то мойт не се брои много за стоп.
Тази година с едни колеги се качихме до рилските езера. Спахме в една хижа на около 3-4 клиометра от Паничище и на 11-12 климетра от Сапарева баня. За съжаление първият ден не успахме да зърнем от езерата нищо, защото нагоре в планината беше само мъгла. И така първият ден от екскурзията ни се оказа провал - излязохме в планината в седем сутринта и се върнахме в 13-14 на обяд. И понеже всички от компанията, с която бях бяха по-големи и по-улегнали хора от мене, всички се наядоха и легнаха да спят и да играят карти или изобщо нещо такова. Да ама на мен ми се разхождаше. И понеже нямах цигари, а си бях забравил шампоана и сапуна в София => нямах материал да се изкъпя, реших, че ще е забавно да тръгна към Сапарева баня, защото там е единственото магазинче в района (после се оказа, че имало едно и на 2 километра от хижата, ама нейсе). Успях в 17-17:30 да пристигна в Сапарева баня, напазарувах си в последния момент и тръгнах обратно нагоре към хижата. Добре, ама някъде към 18:30 в планината си стана....хм....меко казано тъмно. А аз в раницата освен една кутия цигари, два кирбита, запалка и 100-200 грама водица друго нямам. А и телефонът и той един услужлив и надежден - никакъв обхват нямах в ниското. И логично започнах да се поспичам......ама не падам духом - вървя си, свиркам си по пътя и покрай мен минават само коли в посока Сапарева баня. По едно време някъде към средата на пътя и към 19:30 пред мене спря някакъв човек с ауди 100, погледна ме и ми каза "Ей момче, качи се в колата, че иначе ще ми е съвестно, ако те издат мечките." Много успокоително. Едвам ме нави. И ме закара до хижата ми. А от онези колегите вътре половината накъркани, другите дори не бяха разбрали че ме е нямало. Само ме погледнаха доста стреснато и запитаха "Ама ти......къде беше бе малчо? Ами ако ти се беше случило нещо, абе.....следващият път ни предупреди."

Иначе истински стоп никога не съм практикувал, ама ми се иска да го опитам и него. А също искам и да кача някого на стоп. Ама досега всички стопаджии, които съм виждал съм ги виждал в все в неподходящ момент - когато в колата ми сме 4-ма - 5-ма човека. Ама ако следващият път видя някого и имам място в колата си - ще го кача