клипване,
това е...

Зависи колко е важен човек. Примерно на нашите даже не ми хрумва да им звъня, те на мен - постоянно. С приятелите е - кой от когото има нужда. А с любовниците - според уменията и заслугите им...

ако е такава ситуацията...се обаждаш на познатата,която му има номера...

Между другото няква беше писала лично съобщение на един приятел във форума на УНСС, че търсила някъв Ники, с който се запознала в Най, обаче му загубила номера и издирва загубената си любов чрез форум Не е ли романтично, питам аз?

Знам то този - тва е Ники Михайлов, вратаря на Твенте, ако тя още го издирва - имам му номера...

Не бе, не е той. Външните белези, които описа, изключваха възможността да е той

Не е бил с два леви крака?

По стечение на обстоятелствата - не

Аз Но оставям на него инициативата да предложи среща или нещо в този дух. И все пак не ми е някакво правило , както се случат нещата, винаги има изключения. Зависи доколко сме били впечатлени един от друг.

На мен винаги ми звъни Стоян, да ме пита някакви откачени неща. Сашо и той все вкарва лудите въпроси от сорта на "Изпитите преди или след сесията ще са" и разни такива. Понякога звъня на Боби, да го преровя за последните клюки от деня. Общо взето - голяма сме мафия...

Аз пък пращам смс
Леко и неангажиращо.

Ехе, то докато го напишеш и си казала квото трябва 100 пъти

Е, ти няма да пишеш романи вътре
Едно смс-че се пише за около 30-на секунди.

Според зависи

Което ми напомня, че много хора си гледат в клавиатурата, когато пишат. Мен ме обърква. Случвало ми се е преподавател да обяснява нещо и да гледа право в мене, пък аз да го гледам миловидно, ама да цъкам есемес . Иначе, кой да звъни първо, аз разбира се . Понякога и той, де. Като установи, че цял ден не съм го тормозила