Prudence, ако чувствам, че човекът до мен се е променил, съответно лъсват на повърхността безброй лоши качества в последствие или пък отчуждение (защото това винаги е на по-късен етап), сядам и говоря. Това е..Опитвам се уж да намеря разковничето и ако има промяна у човека по-натам, страхотно. Ако няма, може би промяна все пак ще има, но тя ще късае мен и участието ми във връзката ; )
Хипотетично.

ами ситуация, в която аз не съм идеалната половинка...
иli да кажем съм по-лошата половинка..
кво прайм тогава?

Кефиш се, че са ти вързали. Кво..

A далеч не съм иделаната половинка, но пък се поддавам на моделиране.

Тва е добро качество. Една приятелка казваше, че е с приятеля си, щото може да го моделира както си иска и това много я улеснявало.

м да...

а аз понеже съм способна да се влюбя само в Идеалния, то моделирам себе си, за да му пасна...


иначе по темата:
У фасебук-ето си изтеглих късметче : "Идеалният мъж не пие, не пуши, не играе хазарт, не спори и не съществува."

Много правилно. А тва да се моделиран заради някой е пълна глупост. Бих направила компромис с всичко, но не и със себе си. Ако не ме харесва такава, каквато съм - да си намери друга, която ще е идеална за него.

Евала на тебе!

Ами зависи дали по принцип е по-зле или просто отскоро е така.Ако е първото-не си струва да продължаваш връзката,ако е второто - може просто да преминава през такъв период,нещо да го тормози и т.н.Всеки случай,както се каза по-горе,трябва да си поговорите.Но има някои жени,при които от самото начало партньорът им е по-зле от тях и се държи гадно, и те търпят,щото вярват,че могат да го променят.Всъщност повечето жени са така. И тези истории никога не свършват добре..

E, то не е като хората да не се променят.

Нали знаете - жената таи надежда, че мъжът до нея ще се промени (след сватбата, примерно), а мъжът - че жената с него няма да се промени. И се оказва, че и двамата грешат.

Нещо такова беше. Сещам се за една реплика от "The Mirror Has Two Faces" - мисля, че и друг път съм я цитирала тук по разни поводи. Ситуацията е следната: Роуз е била влюбена години наред в Алекс, който обаче не я забелязва, защото е невзрачна учителка по литература. Мацката се взема в ръце и сама си прави complete makeover - отслабва, сменя си гардероба, прави си козметични процедури, нова прическа и става наистина страхотна мадама. Промяната беше заради друг, но това няма връзка. И, разбира се, Алекс веднага я забеляза и се опита да я вкара в леглото си. Тя му дръпна една реч - как го е искала през цялото това време и как е мислела, че не е достатъчно добра за него. Той е прекъсна и й каза, че е достатъчно добра. А тя му отговори - обаче със страхотно задоволство - че го знае, но че той не е достатъчно добър за нея. И си тръгна.

Мисълта ми е, че можете да правите компромиси, за да сте идеални за някого, но не можете да правите компромиси, за да сте идеални за всеки. Въпросът е да си поставите едни стандарти, покриването на които да ви направи идеални за самите вас. И оттам насетне да намерите човека, който ще го оцени (и, съответно, ще оцени и обикне вас - такива, каквито сте). Стига с тия идеални половинки - идеални хора няма. Нито четвъртинки, осминки или други дроби. Или става като в онова за зодиите - май за Водолеите имаше лаф: "Щом съм те измислил, бъди такъв, какъвто искам." Не става така. Просто има хора, максимално близки и подходящи за самите вас. Индивидуално. Което, реално, обезсмисля темата, защото "идеалният" за мен няма да е "идеален" за който и да е от останалите. И обратно. И така и трябва да бъде, за да може системата да работи с минимално количество трусове.

Благодаря ти за това мнение!

Дам жените съчетават в себе си парадоксално и садизъм и мазохизъм, което ги прави огромен трън в гащите, без който не можем. И да съгласен съм, че няма идеални тръни, всички си бодат

Моля. Ама понякога наистина сме с хора, които не ни заслужават.. Ние сме идеални (в ситуацията), а те не... Кофти си е. Ама всичко си идва на мястото някой ден. Както днес за мен.

и кво?!
хвалиш се че имаш ново гадже ли...

Или може би, че вече няма старо