Чл. 58.
(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Всъщност закона е създаден за да регулира човешки отношения и свободи и от тази гледна точка той би следвало да е в услуга на индивидите и обществото като цяло.

Когато някой наруши баланса на съвместно съществуване и накърни правата на друго лице в повечето случаи това бива определено от закона като престъпление.
В миналото за ограничаване на престъпленията са използвали наказателната репресия.Тя е включвала жестоки мъчения, членовредителни наказания и смъртна присъда.

В съвременното общество наказателната репресия е заменена с изолиране от обществото и ограничаване на гражданските права и свободи.Това само по себе си има голоям ефект, но не винаги е достатъчно за превенция на престъпленията.Много престъпници са убедени, че ако никой не ги види, ако избягат бързо от местопроизшествието - то те няма да бъдат заловени и съдени.От тази гледна точка налагането на наблюдение на публичните места има двояк смисъл.
1.Престъпниците ще знаят, че са наблюдавани и с наличната техника могат да бъдат разпознати и преследвани.Това определено би намалило престъпленията, което е една от основните социални регулаторни функции на правото.
2.Чрез заснемането на евентуално престъпление впоследствие може да бъде напълно изследвано престъплението и да бъде дадена справедлива присъда.Осигуряването на справедлив процес е пак една от основните функции на правото и в частност на съдебната система.
3.Чрез заснемането и разкриването на извършителите може да бъде преустановено и престъпление , което има продължителен характер като отвличането, като в този случаи може да се предотвратят и последващи престъпления.

Камерите могат да бъдат използвани не само за обвиняване на някого, но и за оневиняване.Примерно влизате в лаборатория на университета, която е снабдена с камери.Пуска ви портиера.Става някакъв проблем с техниката от обективен характер, но ви обвиняват, че сте действали нарочно.Вадите записа от който нищо подобно не се заключва.Отървавате едно несправедливо обвинение и незаслужено наказание.Иначе без камери - портире свидетелства, че ви е пуснал вътре, били сте сами, станал е проблем и може и да искат да поемете материалната отговорност над засегнатите апарати и уреди.

От тази гледна точка ( като помощник за регулирането на социалния законов ред в обществото ) и от тази презумция законът разрешава наблюдението на гражданите, НО само от специализирани органи и по предварително установен ред.

От тази гледна точка наблюдението не е потъпкване на права, а начин за по-ефективното им защитаване, както и за по-правилнаа регулация на отношенията между лицата в обществото.

А злоупотребата винаги е престъпление.Особено ако информацията е лична и защитена, каквато е тази от записите на камери и терминали за карти.За да няма злоупотреби служителите осъществяващи наблюдение също се наблюдават и контролират.Общо взето тези неща не са нови и още при въвеждането на техниката за нблюдение и контрол тези неща са разисквани.

С други думи, законите за наблюдения не са само "сложи камерата ей тука" , а:

1. Преди да започне самото наблюдение как, къде и защо има право.
2. След записването на дадени данни как, от кого и при какви обстоятелства могат те да се преглеждат / обработват.

Системата е измислена и работи, но злоупотреба има винаги със всичко. Дори злоупотреба с банички от дебели студентки има.
И както казах, горе са вариантите някъде.

Много ясно - никой не може просто ей така да си блюдава без ред, без предизвестие за наблюдението, без регламент за получените данни и как се обработват и съхраняват.

А между другото ако СУ няма камери и няма добра охрана - ако стане нещо като на някой да му откраднат лаптопа от чантата например - този студент може да съди университета, че не му е осигурил достатъчно защитена среда.

Това е брутално, ако може да стане наистина. Имам предвид на практика, на теория явно може.

Ами за реномето на университета ще бъде достатъчно едно такова дело, дори и да не бъде спечелено.Ако се радуха такъв случай - много родители ще почнат да се притесняват - ще има вайкания от рода на "Леле, ма и такива ли неща се случват в този университет...Тцтц, а нашто момче/момиче иска да ходи да учи там - ама дали и на него нещо няма да му направят... "

Ами на колега от моя поток й откраднаха заплатата
от чантата, вярно, оставена за 2 мин. без надзор, но
да ви кажа не е осъдила университета, а пък охраната
каза, че трябвало да сме по-внимателни, не било тяхна
работа да ни пазят нещата... Мислите ли, че ако имаше
камери (макар че в кабинетите няма и няма да има), щяха
да намерят крадеца, той може изобщо да не е срудент,
в Ректората пълзят всякакви и квоооо... Голямо и течно
нищо. (Не съм против камерите, а против михлюзите дето
ги назначават).

Ако имаше добри камери най-вероятно щяша да разпознаят крадеца.И няма значение дали учи в университета или някой го познава.Трябва просто да има негово изображение, което се предава на полицията, а там извършват проверка в базата данни на населението, което притежава лична карта или база данни на рецидивисти.
Така че, помисли си пак дали не говориш глупости като казваш, че няма начин да се идентифицира лицета...

Е, първо да кажа, че вече съм в София.

Наистина парите трябва да се държат по банките. Трябвало е работодателят да преведе заплатата на сметката на колежката. А тя със сигурност има банкова сметка - като повечето студенти, мисля.

Реномето на университета и сега едвам се крепи. То, да си призная, мислех СУ за най-престижното висше училище, представях си лекторите с бели крилца, усмихнати и дружелюбни. Администрацията мислех, че също живее, за да помага на студентите. С всеки час, който прекарвам в София или в университета, макар и да не съм почнал занятия, представата ми за Алма Матер става все по-сива. Ако продължи да сивее, ще седна да напиша някой хорър и поне може да припечеля нещо (уча книгоиздаване)

Край на офтопика.

То във повечето училища вече сложиха камери, защо да няма и в университета, ако това ще промени нещо към по-добро. Охраната наистина нищо не може да направи, то и на летищата има полиция и камери и въпреки това те предупреждават да не си оставяш багажите без надзор.

Между другото по темата - в България рядко има интересни дела за отговорност на институции за претърпени вреди и голяма част от хората са с мнението и убеждението, че подонбни искове остават неуважени.Всъщност се оказва, че това не е така.Ето един пример , в който пенсионерка, охапана от бездомно улично куче, е осъдила общината на 3-я по големина град в България да я обезщети ( за неимуществени вреди) с 850 лв.
Ето още инфо:
http://www.segabg.com/online/article.as ... id=0000401

Така че, преди да отхвърляте една идея за абсурдна, позовавайки се на това, че всеки трябва да се предпазва сам - (в случая с пенсионерката може би трябваше да си купи спрей против животни, да мине по др. улица и т.н.) се замислете, дали пък реално така седят нещата...

Хаха, наскоро ми се случи да се разправям с държавни чиновници в учреждение, които не знаеха закона добре и не го разбираха.Трябваше да им обяснявам 40 минути защо съм прав и какво пише в закона.Накрая просто се отказаха да спорят и отидоха да питат шефа си как да процедират.Явно им е повторил същото , което им казах и аз, защото се върнаха в стаята с поглед на някой изпуснал се в гащите.Последва едно смотолевено "Амиии да, оказва се че няма проблем...".Е да де, ама проблем определено имаше.Обаждат ми се по телефона рано сутрин, будят ме, объркват ми графика за деня и искат да се явявам да им обяснявам неща, които те сами трябва да разбират.

Всъщност случайте може да изглеждат редки, но не е точно така, поне това забелязвам аз тези дни.

Напоследък хората разбраха, че може да се търси отговорност на виновниците.Защото когато на всички инстанции те отхвърлят, то с лекота стигаш до Страсбург, макар и да отнема много време(относително понятие).Моето семейство води 3 дела в Страсбург в момента и 4-5 в България, чакайки да бъдат отхвърлени и да стигне до Европейския съд.

Така де, идеята ми е, че има вариант, който изключва това, че ако държавата те е отхвърлила си загубен.

Иначе неадекватността на служителите наистина е пълна.И на мен ми се е случвало да се боря с държавни служители много усилено, без адекватна причина.Повечето просто не си разбират от работата.Тук идва проблема от многото университети, които се завършват ей така, колкото да мине номера, а профисионализма....."абе все някой ще ни подмие гадостите".

Така е - ако държавата не те обезщети тук - после ще го направи в двойни и тройни размери в Страсбург, а няма как да се измъкне и затова ще започнат да си вършат работата и тук.

А за ония служители - останах поразен.Не бяха някви младоци на гишенце, а по-скоро хора с по 15-20 години трудов стаж...Ама явно само това не е критерий...Беше забавно донякъде.Онова изражение на мадамата никога няма да го забравя...