честно хора, кажете си, ориентирани ли сте какво наистина искате да правите с живота си (респективно да учите) или не?
според мен на тази възраст трябва или да си много талантлив или много гениялен за да знаеш със сигурност какво искаш да учиш (респективно да правиш с живота си)
вие какво мислите?

Аз мисля, че всяка цел оправдава средствата за постигането си, вероятно има много хора, които не искат да учат, но просто трябва за да постигнат това, което искат (ако изобщо може да се каже, че на тази възраст знаеш какво искаш от живота). Аз ще уча висшо не защото трябва, не защото нашите искат, а защото аз самата го желая, защото искам да се образовам и да стане човек от мен. Разбира се има още много начини, знаете ако човек не се учи от училище се учи от живота, но аз мисля, че това е моя път!

Естествено, че да. Но пуснах глас за "така трябва", защото първо на първо трябва висше образование. Веднага продължавам с втората част:



Това за гениалността е така. Малко хора влизат по първо желание
Не че влизането по първо желание е кой знае какво постижение, но много се изкефих лично аз, като си влязах в акаунта на КСК-то и всичко надолу беше елиминирано - чертата стоеше на първа позиция В този ред на мисли, няма как да не кажа, значението- че това съм искал и към това съм се ориентирал много преди КСК-то.
И Светлинка, ако още не можеш да свършиш тази тривиална работа... да си подредиш желанията... лошо

Този път не съм съгласна с теб, iliyan, наистина малко хора знаят на 20 години какво искат от живота. Аз искрено се възхищавам на такива хора, но за себе си знам, че да те приемат на първо място на първо желание и на първо класиране въобще не означава, че си сигурен какво искаш. И до ден днешен продължавам да се чудя дали съм си на мястото, да ти кажа усещането не е особено приятно ...

Ако не чувстваш дадена специалност като призвание, по-добре изобщо не кандидатствай за нея. Няма смисъл просто.

То па като си мислиш,че ти е призвание, те се опитват да те убедят в обратното още от момента, в който влезеш. Аз си мечтаех да уча филология,вярвах,че ми е призвание (и още го вярвам) . Сега ми иде да се гръмна, че я записах...Така че специалностите далеч не са това, което очаквате и това,което пише в справочника.

Аз си влязох на 1во желание и съм мн доволен от това и точно това искам да уча

И аз така

Е, дано на есен и аз така да се хваля

Ами примерно много хора, като влизат нещо, твърдят, че не са го искали и искали нещо друго, но после страшно им харесва и казват, че именно това им е било призванието...Тъй че и това си е шанс...

Естествено, че става така. Ти, като следваш нещо, се запознаваш с него в дълбочина. Наистина, от някакви книжки и приказкит на тоя-оня не можеш да си изградиш кой знае каква представа. А какво да кажат хората, които се интересуват от много неща и се чудат кое им е на сърце? И тяхната не е лесна.

Аз се надявам да уча висше защото аз искам. Това че всички са тръгнали да учат висше не ме интересува, и см да съм, и цяла Б-я да учи ми е все тая. (е ако е цяла БГ е добре,ще има повече образовани хора). Нашите също не са ме пришпорвали, още от 7 клас ме оставят сам да взимам решенията свързани с образованието ми. Искам да уча висше, защото искам да излезе нещо от мен, мисля за бъдещето си. НЕ искам да живея мизерен живот като чистач на градинките, или сервитьор (нямам нищо против чистачите и сервитьорите ) ... макар че както е тръгнало скоро и за тези професии ще искат висше. Относно специалността..в никакъв случай не мисля че съм призван за тази професия, просто това ме влече и ми е интересно, а и мисля че има бъдеще в тази сфера (информатика, КН и т.н. ще се пробвам).

Надявам се всеки от нас да го приемат на първо желание Успех на изпитите, с някои от вас ще се видим на 7 май

За жалост това, че си висшист,не ти гарантира, че няма да преживяваш като чистач или сервитьор...

svetlinka,и преди съм ти казвала,че от 9 клас знам какво точно искам да работя и просто трябваше да си избера специалност,която да ме подготви най-добре за тази професия .А за родителите ми-и представа си нямам баща ми каква иска да стана,а майка ми смяташе,че е най-подходящо за мен да стана журналистка.Не мисля,че е правилно за толкова важно нещо да се слушат родителите,все пак това е нашия живот,не техния.