Така, може и да не сте от ФМИ, но не ви пречи да се забавлявате с трагикомичния Яро Тагамлицки, лека му пръст. Зала 229 на ФМИ е кръстена на негово име!
Случките съм ги почерпал от разкази на проф. д-р Грозьо Станилов, както и от други не чак толкова известни източници.
Ще поствам по една, по една, че да видя дали ще се радва тази тема на интерес, за да знам дали да си правя труда. По принцип увлекателно разказвам...
За разказ #1 избирам първия изпит на Станилов по Аналитична геометрия при Тагамлицки.
Значи било лятото, сигурно по моите изчисления около втората половина на 40-те години на миналия век. Тогава ФМИ-то на Джеймс Баучер не съществувало. Лекциите били в Ректората. Та в един слънчев ден, както си спомня Станилов, бил на устен изпит по АГ. Тагамлицки давал по два въпроса на човек и трябвало да бъдат развити на дъската с тебешир. Няколко човека пишели, другите били отвън и четяли за последно. Влязъл и Станилов. Получил си въпросите и при него единия бил лесен, а другия - труден. Тагамлицки постоянно се разхождал между изпитващите, за да наблюдава. Никога не се обръщал с колега и колежке, а с другарю и другарке, да вметна. Грозьо докато си мислел, видял как се развиват нещата с колегите му. Двама развили само първия въпрос. Тагамлицки ги питал - добре, добре по първия. Втория можете ли? Те - НЕ. Той - и на двамата две. Така няколко човека не си развили втория и го отнесли. Дошъл реда на Станилов и той питал - "Може ли да започна с втория?" Бил въпроса за полюс и поляра. Развил го перфектно. И Тагамлицки му казал - "другарю, ако ми развиете и първия, ще е добре" Първият бил за векторно произведение на два вектора, който не затруднил Грозьо. И така очаквал с нетърпение оценката, защото минал условно писмения с 2.50 по милост на асистента. Обаче Тагамлицки не я погледнал и направо му завъртял 6!
Оттогава явно въпросът за полюс и поляра му е любим и пуска на устен и с 2.50 от писмения.
Очаквайте случка #2 с двама, които се осмелили да препишат при Тагамлицки
