Ако зависеше само от нас, пак щяхме да разделим християнската църква... защото ние с теб няма да се съгласим за това как трябва да изглежда тя.

Интермисия:

FightForFreedom, факт!

Деца, вие сте незапознати със собствената си вяра, бе...

" Вижте ме и ще ме познаете "

Функция на религията не е да ограничава светогледа, а да го разширява.

И как го разширява - като задава едни задължителни рамки на мислене, извън които всичко е аморално и богохулно?

Това не е много вярно.Всички сме чували тези мнения, много са популярни.Преди много ненавиждах цялата идея за каквато и да е религия.Сега вярвам.

Всъщност не ограничава - поне не и нашето православно християнство.Католицизмът донякъде.
Ако се абстрахираш от идеята за заповедите и свещенните книги, религията винаги е била един вид опознаване на околния свят и е факт, че всеки я пригажда спрямо себе си.Стига нещата да не опират до обикновено носене на кръст на врата, а до някаква вътрешна вяра.

А разширява кръгозора на човек, като ти предлага още възможности и още една гледна точка.За хора, които са останали без нищо друго и един вариант е спасителен.Това е като вътрешната нагласа.Можеш да го наречеш Один,Кормак МакАрт,Бог,Алах или Кали, но стига да вярваш, че то ти помага, навярно ще откриеш някакъв вътрешен или външен баланс.
Поне аз така си мисля.

Ако се абстрахираш от идеята за заповедите и свещените книги, това не е религия Предишните няколко страници мисля точно това се обсъждаше. А погрешната идея за доброто, хуманно и свободно православие парадоксално е плод на превеса на светското у нас, и съпроводеното от него непознаване на съответните догми и конкретни изяви.

Религията е преди всичко отношение.

По-скоро вярата. Религията оформя поведение в дадени рамки.

Това, което придава облика на религиозния живот е отношението към всичко. Лесно е да дам пример как много хора не вярват в задгробен живот, но като им почине близък човек и организират най-достойното християнско погребение, заради уважителното отношение. А от друга страна, тъй както отношението само по себе си е достатъчно за религиозен живот, така пък вярата не е. Защото това да вярваш в Бог не означава, че го обичаш, а идеята на християнството и на множеството религии не е просто да вярваш, а на първо и най-важно място- да обичаш, обичта се изразява в отношението. Любовта е усещане и отношение, а вярата е усещане и мисъл. Вярата като много вътрешно преживяване за човека може да формира личността му в дълбочина, но не може да даде толкова голямо отражение върху религиозния му живот, както отношението може и го прави.

Не знам за какво става въпрос.

Християнин е човек, следващ вероучението на Христос, нали?

Не и когато Христос сам е казал да пренебрегнем нещо написано в него. За повече информация- Нов завет.