Мдам, братовчедка ми си проби ушите за абитуриентския бал и много се ядосваше, че техните не са и го пробили, докато е била малка и нищо не е разбирала.

Тук са преместени мненията, отнасящи се до това кой как би си гледал детето от темата "За пиърсингите".Мила

Евентуално това ще се превърне в спора за обрязването, дали е етично да им режат пишките докато са още малки

Не бих пробила ушите на детето си!
Това си е личен избор
Макар че по други въпроси ми се ще да не им оставям избор на децата ми

Ех, личен избор. Вие пък все едно това е нещо жизнено важно. Малките дечица са много сладки с обички. Като пораснат и не искат да носят просто ги махат и това е

А, тоест докато са малки щат - не щат, трябва да носят, щото били сладки, така ли?

Те като са малки много знаят дали щат или не щат.

О, някои съвсем съзнателно си настояват: "Мамо, мамо, искам да съм (голяма) като теб и да нося бла-бла-бла"....

Затова трябва да се предполага, че не щат, освен ако не си кажат изрично, че щат.

На вас много ли ви беше готино, когато родителите ви решаваха неща, засягащи вас, без да се допитат до вас?

Именно.

По-добре е като си порасне хлапето само да си реши. Винаги може да си пробие ушичките, ама дупките на ушите веднъж пробити никога няма да зараснат така че все едно никога не ги е имало. Особено след дълги години носене на обички като мънички.

Ами всъщност да, специално за обиците съм доволна, че не съм се чудила да го направя или не. Пък и в периода в който не носех просто не ги слагах, дупките почти не личаха. Никога не ме е било яд, че имам дупки на ушите. Аз попринцип не харесвам бебета с обици, ама към 4-5 годинки ми харесват вече. Пък и много мои приятелки, на които не са им пробили дупки като малки не го правят защото ги е страх от болката. Ако реша ще му пробия ушите, ако после не иска да носи обици ок, ама не познавам момиче, което да има дупки и да не носи, ако не всеки ден поне от време на време. Тъй де, не смятам, че ще се травмира чак толкова много. Къде къде за по-сериозни неща ще има да ме мрази.

Аз пък мразех, че като бях малка, майка ми ми подстригваше косата къса, въпреки, че непрекъснато мрънках, че искам плитки. Та аз някой ден като имам деца, ще ги оставя сами да си решават искат ли да си дупчат ушите или не.

Е, косата е съвсем различно нещо, няма как да я накараш да расте бързо, докато обиците просто ги махаш като не ти харесват. Има разлика.

Да, но белегът остава, дори и да е почти незабележим. Въпрос на нагласа е.

Майка ми пък не е можела да разбере желанието ми да съм с къса коса, но никога не сме го обсъждали. Просто преди време я питах защо ме е правила на изрод, а тя най-спокойно ми обясни, че аз съм си харесала въпросната прическа, известна още като "японско каре" и съм си настоявала на нея.
Мдам... постепенно загрях, че не е била виновна жената - даже си припомних изискванията към фризьора. То май чак в осми клас се осъзнах - и неслучайно има поне 7-8 албума със снимки, които повече няма да видят бял свят.

А за обеците - има и друг момент. Когато ушите се пробият, докато детето е малко, то израства с идеята, че носи обеци. Толкова. Те са си неизменна част от представата му за самото него и едва ли се замисля дали ги иска, или не. Но все пак мисля, че е далеч по-справедливо да има възможността да решава само (както се е случило при мен). Да не говорим и че аз поне никога не съм харесвала хлапетии с обеци (помните ли онези, детелинките? Много нелепа работа...)

Ееей... имаше един епизод на "Приятели", в който сестрата на Рейчъл бе завела Ема да й пробият ушите - помните ли каква драма беше тогава? Рос май не мислеше, че е толкова незначително събитие...