Хора, няма да повярвате.
Тази тема е попаднала в
ей тази книжка. Дискусията ни е станала обект на
културно-антропологичния анализ "Гражданска активност на младите хора в България днес - степен, форма, съдържание и мисъл", с автор Маргарита Аспарухова-Маги. Текстът е дълъг 9 страници, като 6 от тях са с цитати от нас. Включени са мнения от Камелия (онова анонимното създание), Търговецът на кристал, Jamesmagno, Boromir, Ники, pora_e_priqtel, Дичоу, Бетон, Bethany, Al, peterdi, Shao, Charming, G__, Mushmul, моя милост, Don Horhe, JudyRamore, Pisobella, Scorpion. Упоменати са и имената на тези, които си ги казахме: Вида Делчева, Никола Пенчев, Петър Димов. Пише, че сме разказвали за живота си.
Повечето хора от темата са цитирани по веднъж, но има и по повече от веднъж. Отворих тази сутрин книгата да прочета анализа, но започва с един куп дефиниции и цитати от учени, които ме спъват, когато не съм се наспала, та сигурно ще остане за по-нататък.
Интересен ми стана обаче финала на анализа:
Цитат:
"В хода на дискусията не е трудно да се открият някои характеристики на социалната им среда [на участниците - бел. Шепот]: освен че всички са студенти, някои работят, някои са от София, други - от провинцията, някои са с леви, други с десни политически убеждения, трети са аполитични, четвърти клонят към центъра. Всичко това не е трудно да се долови от изказванията им, но самия факт, че те умишлено излизат от анонимност говори за воля з ареално социално участие, защото по думите на проф. Дичев анонимният човек не е гражданин, защото не рискува, нищо не залага.
В заключение, мненията на младите хора, споделени ведин студентски интернет форум, т.е. достатъчно автентични - никой не ги наблюдава, анонимни са ,никой не ги цензурира (според правилата на форума цензура се допуска само при лични нападки и обиди), ни разкриват отношението и подхода на младите хора към проблемите от различен характер в България днес. В своите избори, те са автономни - рядко принадлежат към политически или неправителствени организации. Информират се основно от една интерактивна медия, каквато е Интернет, т.е. предпочитат обмяната на мнения пред това да са само адресати в информационните комуникационни канали. Имат позиция по актуални проблеми от обществения живот (особено след като разискват темата в интернет форум), но тя невинаги може да бъде ясно аргументирана и невинаги влече със себе си трайно определени действия. Причина за това аз откривам в емоционалния подход към проблемите (недоволство и/или желание за морална подкрепа) и в липсата на воля за отделяне на необходимите време/желание/усилия за едно по-задълбочено запознаване с пълния набор от механизми за пълно гражданско участие.
Все пак в хода на проведената дискусия младите хора имаха възможността да разсъждава върху собствените си мотиви за едно или друго действие или бездействие и направиха първите крачки съм реалното гражданско общество, където, най-малкото, не си анонимен.
Ще кажа само: уоу!
Когато пишех в тази тема и спорих с вас не очаквах, че след няколко месеца ще си видя постове напечатани в книга и ще съм станала заедно с вас обект на културно-антропологичния анализ.
Ако знаех, че ще ме печатат барем да си бях проверила постовете за правописни грешки.
Тъй, ако ви е интересно ще потърся тия дни скенер да сканирам целия текст, защото е твърде огромен, та да го набера (това е само част от последната страница) и да ви го пусна. Папал в газета, все пак.
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Колкото до протестите, в България това е единственият начин, по който можеш да накараш отговорните институции да си свършат работата.
Into the endless we ride... 
