Епа има .. ама как , защо и къде , както и дали е истинска - това не мога да кажа. Oбаче ми се е случвало. Преди 4 години виждах навсякъде един и същ човек. И не само го виждах, ами нещо стягаше гърдите ми яко само при вида му. Беше адски хубав и интересен, изглеждаше просто перфектен. И затова бягах от него

Просто мразя подобни хора, които ми въздействат без да ги познавам дори. А и беше опасен ... Изглеждаше (и беше) точно от типа "чук и чао" , а на мен с подобни личности не ми се занимаваше въобще... не че ми пречи, ама да не ми се пречка Тогава бях на 16 ненавършени (или навършени - не ми се мисли в момента

) , имах адски много приятели и ми беше сравнително лесно да пренебрегвам въпросния обект. Той обаче продължаваше да изниква навсякъде където бях аз. И всеки път като го видех усещах това странно чувство. Не мога да го нарека любов, по-точно нямам тази смелост. Но с ръка на сърцето мога да кажа - още тогава знаех, че рано или късно аз ще съм свързана по някакъв начин с този човек. Дали с приятелство, любов, омраза или ненавист - без значение, но със сигурност щеше да значи нещо за мен. Както и да е. За да се "предпазя" от него ( и от самата себе си ) започнах още повече да го отбягвам. Внуших си дори ,че го мразя. В действителност се дразнех, че е хубав и готин, дори изглежда интелигентен, а е някакъв шибаняк женкар. Та мислех си , че дотам приключва тази ми т.нар. "любов от пръв поглед".
Но приказката , мили деца, си има сюжет, и мен съдбата не ме питаше какво съм решила. Точно две години по-късно нещата така се извъртяха, че сега аз и същият този мъж сме заедно в сериозна връзка, продължаваща вече година и 6 месеца. Оказа се, че той е чувствал същото... А сега нещата са повече от прекрасни. Та мога да кажа , че вярвам в любовта от пръв поглед. Или поне вярвам, че има нещо такова...
