|
В сакът ми има ОГРОМНА дупка отдолу, където са колелцата. Дръжката, която се разтяга, за да се тегли, излезе наполовина навън. Багажът ми се вижда при затворен сак с невъоръжено око. Ще трябва да го нося на гръб. С една ръка. За другата ръка имам още един сак, който няма колелца, скъсан е от едната страна малко и затова не може да се носи през рамо. И двата са по 20-тина кила. Имам безумно тежка раница, която се пръска по шевовете буквално. Буквално. Виждат се. На километри от хостела си съм, сакът ми е там. Следващият влак до центъра на Париж е след 4 часа. В 8 часа сутринта трябва да тръгна от хостела с готов багаж. Имам точно толкова евро, колкото да си купя билет за влак до летището. Другото са долари. Няма чейндж бюро. На междинното метро ще прескачам и ще пътувам гратис. Два пъти. Единият път с куфарите. Купил съм си скоч и тиксо, с които ще превърна скъсания (повече скъсния) сак в мумия. През това време някой би трябвало да се е нанесъл в стаята ми и сутринта ще ме види за първи и последен път (как се боря шумно с багажа си, докато той "спи"), тъй като тази вечер очевидно не спя там, защото съм на километри от квартала. После мятам големия сак на гръб, но ако е сполучливо мумифициран, го влача предпазливо по земята, може и да го ритам, което вероятно ще бъде трудно през вратичките, портичките, стълбите и ескалаторите в метрото. Без билет. Който всъщност ги отваря. За малко. Другият сак - в другата ръка, раницата - на изгнилия ми гръб. И после стигам навреме, чеквам се, давам си сакът на летищните служби и ако се разпадне, ги съдя.
И в три и половина, живот и здраве, кацам на втори терминал и вие ме посрещате, няколко души ме обездвижват, и останалите ме тъпчат с таратор, мусака, шкембе, ракия, сирене, хляб и кисело мляко, докато не умра.
Старт.
_________________ The truth.
Последна промяна Jamesmagno на 02 Юни 2010, 23:54, променена общо 1 път
|