И кво, един цигански катун форумци ще чака иво и явор ли

Спокойно бе хора, за всички ще има. Те и догодина пак ще отидат

Иване, трябва ли да ти казвам, че ако не ми се обадиш да си вземеш билета на 11 или 12 до обяд някой ще се уреди с безплатен билет за Таря и това няма да си ти айде ще ти го кажа като бонус материал

Айде идвайте, че с вас идва веселието в дебрите на форума, а и извън него...
И догодина всички на Великия Канюн.

бе имаш право, ама аз и за 6745634875 път да се връщах, щях да се радвам, ако народът беше там да ме посрещне.

Ами... мен и за първи път да ме чакат предпочитам да ме чакат само близките ми Би ми било много некомфортно ако там има още 10000000 други хора, били те и най-добрите ми приятели

Но, предполагам, затова хората са различни

В сакът ми има ОГРОМНА дупка отдолу, където са колелцата.
Дръжката, която се разтяга, за да се тегли, излезе наполовина навън.
Багажът ми се вижда при затворен сак с невъоръжено око.
Ще трябва да го нося на гръб. С една ръка.
За другата ръка имам още един сак, който няма колелца, скъсан е от едната страна малко и затова не може да се носи през рамо.
И двата са по 20-тина кила.
Имам безумно тежка раница, която се пръска по шевовете буквално. Буквално. Виждат се.
На километри от хостела си съм, сакът ми е там.
Следващият влак до центъра на Париж е след 4 часа.
В 8 часа сутринта трябва да тръгна от хостела с готов багаж.
Имам точно толкова евро, колкото да си купя билет за влак до летището. Другото са долари. Няма чейндж бюро.
На междинното метро ще прескачам и ще пътувам гратис. Два пъти. Единият път с куфарите.
Купил съм си скоч и тиксо, с които ще превърна скъсания (повече скъсния) сак в мумия.
През това време някой би трябвало да се е нанесъл в стаята ми и сутринта ще ме види за първи и последен път (как се боря шумно с багажа си, докато той "спи"), тъй като тази вечер очевидно не спя там, защото съм на километри от квартала.
После мятам големия сак на гръб, но ако е сполучливо мумифициран, го влача предпазливо по земята, може и да го ритам, което вероятно ще бъде трудно през вратичките, портичките, стълбите и ескалаторите в метрото. Без билет. Който всъщност ги отваря. За малко. Другият сак - в другата ръка, раницата - на изгнилия ми гръб.
И после стигам навреме, чеквам се, давам си сакът на летищните служби и ако се разпадне, ги съдя.

И в три и половина, живот и здраве, кацам на втори терминал и вие ме посрещате, няколко души ме обездвижват, и останалите ме тъпчат с таратор, мусака, шкембе, ракия, сирене, хляб и кисело мляко, докато не умра.

Старт.

Голямо приключение се очертава... Стискаме палци всичко да мине гладко И добре дошъл

Хахахахаха, Джеймс, айде чакаме те

Хе-хе, Джеймс! След такова премеждие София ще ти се види рай!
Успешно пътуване и да изравниш броя на излитанията и кацанията!

Кацнах. Пфу. Наздраве!

Въй, добре дошъл!

Не въйкай, а яж масло и се готви за цироза, че се почва

Да не счупиш и на пора крака сега

За щастие на всички тук не разполагам с електротелфер

Хлъц!

Айде, ние с Ваня ви казваме чао и...да дерзаете докато ни няма. Внимавайте с алкохола и с хапването. Бъдете добри и спамете по-малко.