До преди малко четох темата за подаръците и в затъмненото ми от студа съзнание проблясна една мисЛА. Тя както проблясна, така си и изгасна, но някакви призрачни остатъци от нея ми се въртят из премръзналото мозъче и се опитват да се оформят в смислено изречение. Нещо от рода на въпрост. Или по-скоро - два въпроса. Първият е: какво място заема романтиката във връзката ви? Вторият: колко често и какви романтични жестове правите/получавате? И omg, имам и трети философски въпрос: доколко усещането и идеята ви за романтика е оформена от някакви книжки/филми/сериали/прочее клишета и бълвоч, с които ни залива "съвременната поп култура"
То всъщност третият въпрос е най-важен. Защото все по-често хората наоколо обясняват за някакви неща, които им се виждат романтични, а на мен ми се струват някакви страшни, изкопирани от последния хитов филм/песен, глупости - романтични уикенди до не знам къде си (разбирай два дена стоене в хотелската стая и консумиране на връзката и никаква идея за нещо извън хотела/стаята); натискане по пейките в парка (това и аз съм го правила, ама като бях на 16 ) и прочее работи, дето ми иде да нарека "глупости", ама няма, за да не ми скочат на бой форумните романтици
Та, дайте да дискутираме проблема?

Ами жестът е символ за нещо. Ако нещото го има - жестът е естествен, стойностен и смислен - иначе става фалшив, надут и церемониален.
Аз рядко правя романтични жестове - такава ми е природата, но пък те винаги се забелязват. Не мисля дали да ги направя или не - сами си идват. Досега винаги са били на място, поне никой не се е оплакал, но може би, защото са редки...
Когато емоциите са силни, романтичните жестове се случват по-често. Така съм забелезАл...
Имал съм връзки напълно без романтика - еми не беше зле. Оцеляха по-дълго от романтично-платоническите.

Дам.. въпросът ти доколко е повлияна романтичната ни представа от " съвременната поп култура" си е доста усместен.. И би излъгал онзи, който напълно отрече подобно твърдение. Но пък мога да ти кажа лично при мен как стоят нещата.
Когато съм с човека, когото обичам, имам Нужда да му показвам по някакъв начин чувствата си - било то с целувка, прегръдка, мила картичка или някакъв друг жест. И в такъв момент не си мисля дали това, което правя е романтично - просто искам да накарам човека до мен да се почувства щастлив
А относно "романтичните уикенди" ( тука да не стане малко " гузен негонен бяга", защото именно аз бях писала нещо подобно в темата с подаръците ).. не смятам, че са просто два дена, използвани за консумиране на връзката В моя случай е време, което да прекараш пълноценно с любимия човек, когото, за жалост, не можеш да виждаш толкова често, колкто ти се иска. Време далеч от всичките ежедневни глупости, само за нас си
Та с една дума - " романтичен жест" за мен не е това, което гледам по филмите или чета в романите. Това е просто начин да изразиш себе се, да накраш другия да се почувства обичан. Независимо по какъв начин

Мдам. Чудесна неделна тема.
По обясними причини няма да дам отговор на първите два въпроса, но пък така и така казваш, че третият е най-важен. Онова, което виждам във филмите с таг "романтика" (а аз гледам много "романтични" филми) постигна един ефект - отврати ме трайно от подобни жестове. Просто ако е индивидуално, уникално и прочее, е прекрасно (романтична кокошка съм, да - само не ме карай да обяснявам какво имам предвид, че скобите ще станат много). Когато обаче е изкопирано от един от стотиците бозави филми с целувки, сълзи и щастлив финал, му бия печата "клише" и дори не го обмислям като вариант за приложна романтика.

То не бяха венчелистчета от рози, пък вани с шампанско и ягоди (и кой изобщо е решил, че тази комбинация е добра!), пък предавания от типа "Море от любов" (мама само плаши татко, че ще му ги прати Бррр!), та серенади, вечери на свещи (с цигулари ), букети, пратени на работното място, истерия около 14-ти февруари... КЛИШЕ! Нищо персонално не е останало в подобни жестове - толкова са изтъркани, че вече ми става смешно, когато ги видя и "на кино", а какво остава в риъла! Да не говорим и че показват липса на въображение.

Толкова по въпроса за ролята на филмите и книжките в оформянето на моето усещане за романтика - да, изиграха своята роля. Негативна, при това. Вероятно кино-времето просто не позволява двамата да си се гушкат и да си мълчат повече от 10 секунди - ограничен бюджет and all that.

И малко по втория въпрос (принципно). Все си мисля, че е по-правилно да опиташ да усетиш човека, с когото си, а не да караш изцяло според своите разбирания за романтиката. На мен, например, веднага ми хрумват около десетина (уж) романтични идеи (т.е. такива, които би следвало да работят "на хартия"). В момента, в който обаче опитам да свържа някоя от тях с конкретен мъж, ме напушва смях - защото картинката е откровено нелепа. Ако съотнеса същата идея към друг мъж обаче, може и да сработи. За трети пък би била направо чудесна. Затова и предпочитам да действам ad hoc, след като вече имам нужната информация и впечатления. Ready-made романтиката ми се струва отегчителна - но егоистичната такава може наистина да доведе до страшно комични ситуации.

* Брей, що нещо сте изписали... мислех, че ще съм първа.

_sonrisa_, да показваш чувствата си и да правиш другия щастлив си е просто част от играта. Начини и за двете - колкото искаш ("романтични" или не) - и не е задължително да ти рецитират сонети на Шекспир в оригинал на приглушена светлина и т.н.т. Мисълта ми е, че не намирам тези две неща, които ти изтъкваш, за романтични - по-скоро ги приемам като... знам ли... нещо съвсем естествено и произтичащо от това, че ти си влюбен във въпросния човек.
Може и да изглежда, че си противореча, впрочем, но не е така - може да приемете, че виждам романтиката във всичко, или че не съществува изобщо (като нещо "обособено") за мен - и в двата случая ще сте прави. Просто тя не е to do list, а в идеалния случай... си се случва. Размита е в ежедневието. Пак казвам - в идеалния случай. И тогава няма нужда от вани, китки и надписи в небето.

Много сте били капризни жените, опре ли до романтика. Това било клише, онова било комично, тертото било престорено. Ами без хич? Жокерът го е казал много хубаво.

Не става дума да е без хич, а да не е ... насилствено, "щото така си требе".
Edit: С един от бившите имахме "няма такава драматична връзка", в различни градове, неодобрение от родителското тяло, ала бала, абе романтика от където и да го погледнеш. Демонстративна романтика - цветя, ред сълзи, ред сополи, заплахи, скандали, сцени на ревност - глупости. Романтика, защото "нали така трябва да се чувствам?". Бе да кажем, че явно съм била много тъпо създание, ама пубертетът оправдава всичко.
В момента съм почти в другата крайност. И не смятам, че романтичните жестове са демонстрация на чувства - в повечето случаи са опит да заместиш липсата на такива. Обикновените, всекидневни неща, които прави за мен, без да им отдава някакво значение и без да ги облича със смисъла на "романтичен жест" са ми много по-скъпи, отколкото ако всеки ден ми носеше 12 червени рози. А и аз червени рози не обичам. Единственият път, когато ми е подарявал цвете съзнателно и преднамерено беше на първата ни среща - е, аз бях толкова нервна, че унищожих горкия треволяк, още преди да сме минали и 100 метра . Ама вероятно и това се дължи на сбърканата полова ориентация на мозъка ми.

Мен ми е романтично и вечер прекарана с любимия, на два отделни компютъра в една стая . Стига бе, според мен романтиката си е нещо абсолютно индивидуално, чувство, което е субективно, валидно за всеки човек по различен начин. Чувствала съм се романтично и когато съм била сама или в компания на хора, които са ми неприятни, а именно защото мога да се абстрахирам от подобно присъствие. Спроед мен има разлика между "мили" жестове и "романтични" жестове. Предпочитам "милите" такива .

Периш, и да цъкате Heroes един срещу друг? Иначе цялото ти мнение +1.

Като искат много, ги пращаш в кухнята да готвят и се успокояват

Е, Ники, как пък нищо не си разбрал - хем колко нещо изписах. Тия "клиширани" романтични жестове, за които говорех, за мен са форма без съдържание. Обикновено се правят, защото "трябва", а "трябва", защото "така правят всички". Което е приложение на някакъв стаден принцип, от който винаги съм се страхувала и съм бягала.
И обратно - това, за което говори Ол и с което съм съгласна на 100% - "милите" жестове, с които половинката ти те кара да се чувстваш важен, значим, обичан... Те са съдържанието, което (поне за мен) не се нуждае от конкретна форма, продиктувана от филми и женски списания.
Нека ме убеди, че съм единствена, ценена и желана, и нека знам, че имам подкрепата и обичта му, пък, както казах и по-горе, хич не ми трябват някакви помпозни "романтични" жестове.
Понякога мъжете усложнявате нещата твърде много - и после разправяте, че не можете да ни разберете. А то, всъщност, няма какво толкова да ни се разбира.

И на мен това ми се струва най-добрият вариант. Радвам се, че явно още има такива мъже - което ми напомня: прати му поздрави.

Всъщност сега като се замислих, говорейки за романтични жестове, не мога да си представя да има форма без съсържание. В основната на всеки жест, планиран като романтичен, стои желанието той да се хареса на партньора. Характерът на жеста, разбирай клиширан или по-импровизиран, си зависи от самият човек, който го прави. Моят съвет е, просто следващия път, когато партньорът ви направи романтичен жест, е да не го преценявате по това, дали сте го видяли в някакъв филм, а да уважите самото желание за правенето му.

С тебе обаче говорим на различни езици - не казвам, че няма да го оценя. Но не бих чувствала липсата му по никакъв начин, ако са изпълнени другите неща, за които говорех. Обикновено жените са тия, дето ритат за "романтика" във връзката. И ми прави впечатление, че тези, които се оплакват най-много от липсата й, всъщност се оплакват от липсата на елементарно мило отношение в ежедневието, от липса на внимание и обич - а не от това, че приятелят им не се е сетил да организира вечеря на свещи с продължение върху меча кожа пред камината (не, че идеята принципно е лоша - никак даже - но подобни "жестове" не са от първостепенна важност. Поне не за мен, де - може някой да каже друго). Много се надявам, че сега ме разбра по-добре, защото по-ясно от това не мога да го обясня.

Ох, ужасно просто е - толкова е просто, че направо се дразня.

Ники, разбира се, че е така. На мен ми е приятно Ян да ми подарява цветя, пък това всички мъже го правят. Не става дума за преценяване на това дали всички мъже го правят/трябва да го правят. По скоро когато си трети човек ги забелязваш тия неща, дали са клиширани или не. Аз например за рождения ден на Ян му направих 365 листчета, завити на свитъче, завързани с красиво въженце, всяко едно от тях, поставени в красива картонена кутия. За всеки ден по едно романтично посланиице =). Видях го в един магазин, но нямах парите да му го купя, та му направих ръчно такова. Бая мислене падна с тия 365 листчета и бая рязане и сгъване

Една бутилка люта ракия

Ей, Ол, точно това (и вариациите му) винаги ми е харесвало ужасно много, защото ако и да е ширпотреб напоследък, много лесно може да стане съвсем персонално (като в твоя случай). Обаче "купешките" хич не ми харесват, точно защото... ми... посланията са писани на практика за всеки.
Даже някога и аз бях тръгнала да правя нещо подобно, но се отказах. Мда, позна - заклеймих го като клише и реших, че човекът няма да се зарадва. И ето как пак стигам до значението на адресата.

* Пък за цветята... къде е The_Immortal_f да си каже мнението... Ама хайде, ще цитирам по памет, щото казахме едновременно почти едно и също нещо с нея - "толкова отдавна мъж не ми е подарявал цвете, че ако го направи, ще реша, че е гузен за нещо." А аз китките не ги обичам заради друго - жал ми е да ги гледам как увяхват. Но това е друга тема.