Мдам. Чудесна неделна тема.
По обясними причини няма да дам отговор на първите два въпроса, но пък така и така казваш, че третият е най-важен. Онова, което виждам във филмите с таг "романтика" (а аз гледам много "романтични" филми) постигна един ефект - отврати ме трайно от подобни жестове. Просто ако е индивидуално, уникално и прочее, е прекрасно (романтична кокошка съм, да - само не ме карай да обяснявам какво имам предвид, че скобите ще станат много). Когато обаче е изкопирано от един от стотиците бозави филми с целувки, сълзи и щастлив финал, му бия печата "клише" и дори не го обмислям като вариант за приложна романтика.
То не бяха венчелистчета от рози, пък вани с шампанско и ягоди (и кой изобщо е решил, че тази комбинация е добра!), пък предавания от типа "Море от любов" (мама само плаши татко, че ще му ги прати

Бррр!), та серенади, вечери на свещи (с цигулари

), букети, пратени на работното място, истерия около 14-ти февруари... КЛИШЕ! Нищо персонално не е останало в подобни жестове - толкова са изтъркани, че вече ми става смешно, когато ги видя и "на кино", а какво остава в риъла! Да не говорим и че показват липса на въображение.
Толкова по въпроса за ролята на филмите и книжките в оформянето на моето усещане за романтика - да, изиграха своята роля. Негативна, при това.

Вероятно кино-времето просто не позволява двамата да си се гушкат и да си мълчат повече от 10 секунди - ограничен бюджет and all that.
И малко по втория въпрос (принципно). Все си мисля, че е по-правилно да опиташ да усетиш човека, с когото си, а не да караш изцяло според своите разбирания за романтиката. На мен, например, веднага ми хрумват около десетина (уж) романтични идеи (т.е. такива, които би следвало да работят "на хартия"). В момента, в който обаче опитам да свържа някоя от тях с конкретен мъж, ме напушва смях - защото картинката е откровено нелепа. Ако съотнеса същата идея към друг мъж обаче, може и да сработи. За трети пък би била направо чудесна. Затова и предпочитам да действам ad hoc, след като вече имам нужната информация и впечатления. Ready-made романтиката ми се струва отегчителна - но егоистичната такава може наистина да доведе до страшно комични ситуации.
* Брей, що нещо сте изписали... мислех, че ще съм първа.

_sonrisa_, да показваш чувствата си и да правиш другия щастлив си е просто част от играта. Начини и за двете - колкото искаш ("романтични" или не) - и не е задължително да ти рецитират сонети на Шекспир в оригинал на приглушена светлина и т.н.т. Мисълта ми е, че не намирам тези две неща, които ти изтъкваш, за романтични - по-скоро ги приемам като... знам ли... нещо съвсем естествено и произтичащо от това, че ти си влюбен във въпросния човек.
Може и да изглежда, че си противореча, впрочем, но не е така - може да приемете, че виждам романтиката във всичко, или че не съществува изобщо (като нещо "обособено") за мен - и в двата случая ще сте прави. Просто тя не е to do list, а в идеалния случай... си се случва. Размита е в ежедневието. Пак казвам - в идеалния случай. И тогава няма нужда от вани, китки и надписи в небето.