Хаха, да, когато той иска да ми откъсне цвете от някоя градинка и да ми го даде, категорично отказвам, защото предпочитам да си растат в земята .

Цветя, картички... офффф

Натресете се с нещо и аре в хоризонтално положение.

Като гледам секс фуриите на блока... на отсрещния прозорец на коридора... в 4 следобед разчорлени, сякаш сега стават...
кадят като комин на ТЕЦ захранен с мазут по време на газова криза и плюят през джама.

A така. На кой му трябва романтика, след като си донесъл едно кило домашна скоросмътница и трябва да я изпиете с колегата, щото иначе ще ви е гузно за пред себе си, че не можете да опразните едно шише ракия.

И то романтика, романтика, ама накрая всичко си стига до секс

Иначе, Търговецът на кристал, аз те разбирам прекрасно, ама просто малко се дразня променливото разбиране на жените за романтика. И доколкото романтиката е нещо относително, вие използвате тази нейна относителност винаги, за да ни докажете, колко лишени от романтични жестове оставате. Един път романтиката е сбор от мили и непредвидени жестове, друг път е оригинален подарък, трети път цялостно отношение, четвърти път е нещо, за което аз изобщо не мога да се сетя... Важното е, че тя винаги може да бъде, нещо, което мъжете могат да направят/дадат, но не го правят/дават

Явно имаш опит с твърде различни типажи или просто кофти преживявания с конкретна девойка, която не знае какво иска и ти е разказала играта. Затова (за трети път) - важен е адресатът. Ослушвай се добре и няма да имаш грижи - освен ако не си случил на жена, която страда от някакво раздвоение на личността или която съвсем съзнателно те разиграва.

Иначе и аз те разбирам - жени! Колко са непостоянни...

Ама че тема си спретнахме... Отсега предвкусвам удоволствието от купона, който ще се заформи около Свети Валентим.

Ох, честно казано тоя топик ми се вижда като микс между онея за романтиката и подаръците.
Ако трябва да напиша един от малкото си сериозни постове в тоя раздел - не, не се мисля за романтична личност. В действителност може и да съм, но не живея с мисълта "О йеа, аз съм романтичен". А най-романтичното нещо, което съм правил (или поне аз го смятам за най-романтично) е да запиша песен, посветена на жена

Aaa, не. Опитът ми е сравнително беден, а с приятелки нямаме проблеми, касаещи романтиката. Всичките ми наблюдения са от позицията на трето лице.

Ванко1: В1
Азис: А

А: Два дни не съм ял нищо.
В1: Не си умрял.
А: Идваха тези за тока.
В1: Ееее иии. Аз кво да направя.
А: Забрави да ми оставиш пари.
В1: Яж.
А: Ти ме мразиш, нали?
В1: Учуден ли си?
А: Ти не си добре. Ти ме набута там. Аз каква вина имам?
В1: Млъкни, ше ти *** майката, млъкни ти казАх.
А: Господиии...
В1: Заради твойте простотии, затова сме на тоя хал.
А: Ти не си добре. Там си си изгубил акъла.
В1: Там ли? Там бях заради теб!

Бух. Бух.

Романтичен жест.

Ами един път ми се е случвало да го планирам, но не беше точно от желанието да се харесвам, а да скочим в леглото. Цветя, чудесна вечеря, шоколад и шампанско - класна мацка! И се получи...
После се оказа, че и двамата мислим еднакво и продължихме без романтични жестове. Малко повече от година те бяха излишни, после, чао!

Аз се прибирам другата седмица с ракия от село. Явно съм романтично настроена. Язък

Тая тема ми напомня преди известно време четох някъде из интернет някаква девойка как разказваше за предложението за брак, което получила. Описваше в подробности някакви неща тип розички, връвчици, бележчици, речи разни - тя ревала, целият форум рева с нея и въздиша колко е романтично. И аз чак се зачудих "Бреййй, ама че изобретателен мъж." След известно време гледах някакъв романтичен филм и нещо нещата почнаха да ми се струват познати. И се сетих за онази история. Ами това беше едно към едно същата работа. Дори думите, които мъжът във филма каза, бяха същите като описаните. От това ми дойдоха два извода в главата: 1) Тоя мъж много го е мързяло да измисли нещо индивидуално, било то и просто да и даде пръстена и да я пита в прав текст, би било по-трогателно от такова копиране. Ако някой ми предложи брак чрез изиграване на сценка от филм и рецитиране на репликите на главния герой, по-добре изобщо да не се опитва. И 2) Може би пък момичето е било прекалено вглъбено във филма и си е поизмислило някои работи, понеже и се иска да е станало така. Не знам кое от двете е било, ама във всеки случай ми остана един блудкав вкус от цялата работа. Та за мен това не е романтика. Филмите са си филми, животът си е живот. Филмите трябва да си стоят на екрана, животът трябва да си е истински. Така един много романтичен и изключителен жест на кино може да ми се стори глупав, но пък една обикновена мила дума от любимия човек може да ме разтопи. Та романтиката е доста неопределено понятие. Гледам с подозрение на това пренасяне на филмовата романтика в живота, сякаш нещо не е наред, просто не и е там мястото.

аре че не ми се цитира Вапцаров, ахах

филмовата романтика няма да казвам какво да яде.

бъдете просто човечни и разбрани към половинката си. то като гледам напоследък това е романтиката..

+1 за милите жестове!
Имало е случаи с бившия, когато е казал нещо супер дребно, но по такъв начин, че сърцето ми да се стопи.
По темата още: Аз пък признавам романтиката. Просто тя е за прохождащи връзки, когато хората тепърва откриват много неща един за друг и е удобно да разчитат на някои традиционни неща. Както каза Ники, нали е правено с цел да зарадва другия? И това си струва да се оцени. Май само с цветята на първа среща не мога да се прежаля още - неловко е. Но пък профилактично с хубав повод или еднократно, без никакъв, хубаво е да си има... Това е 'щото много обичам цветя сигурно.
Когато вече сте много по-близки и имате ключови фрази, моменти, спомени и прочие, те тогава всяко връщане към тях е форма на индивидуалната и баш истинска романтика.
Цялата медийна продукция си ни засипва с псевдо-романтика. Това няма да се прекрати, но пък човек така добива по-изострено чувство да отсява. Някога на девойките се е забранявало да четат романи. Каквито и да било! Понеже били "любовни" по дефолт и им размътвали мозъка... Пък те са си чели и днес не е като да живеем в сапунен сериал. Добре де, не много. Мисълта ми е, че прагматиката още си казва думата и няма лесно да и бъде заменена от легла с розови венчелистчета, вани с шампанско и любовни обяснения в небето и по мачове и пръстени в тортите и серенади и глупости т.н.

Дойде ми и друга идея: Романтичен жест ли е в разгорещен спор да ти отвъртят един оглушителен шамар? Щото и той изразява силно и непреодолимо чуство...
На мен ми се е случвало, но се сдържах...

Тва е романтика в латиноамерикански стил