Almost Famous. Много ми хареса, но Кейт Хъдсън според мен не се справи много успешно, но тя попринцип не ми е сред любимките. Саундтракът е прекрасен и филмът си заслужава. Препоръчвам на тези, които още не са го гледали.

"Män som hatar kvinnor" - добър е; книгата вероятно е по-добра.

Wrong Turn 3: Left for Dead - успешно продължение на поредицата съчетания на абсурд и карантия.

Pandorum. При все, че навява доста асоциации с филми като Event Horizon, The Descent, Eden Log, Alien и т.н., историята всъщност е хубава. Има клишета, има и неочаквани обрати. По време на разни екшън/страшни моменти камерата има навика да се клати, а действието изглежда забързано понякога, което не ми хареса като похват, но не и дразнещо, пък и е един от малкото кусири, които намирам на филма.

Естествено, не е "новият Alien", както смело пишеше на някаква реклама. Но като цяло е доста добър и даже ми хареса повече от Event Horizon. Но аз така и така не съм му кой знае какъв фен на Хоризонта (т.е. страшно ме радва първата половина, но после много се омазаха нещата).


7/10

Closer - изключително качествен филм във всяко едно отношение.

Пиеси източни, Източни пиеси, не пиеси, ами напъни. То многото напъни раждат и някои добри моменти, но останалото са си същите глупости. Някои хора ги харесват тия неща де, сигурно и това ще се хареса.

Зле е значи?

Хареса ми малко повече от Шивачки. Почна добре и горе-долу свърши добре, но се намешаха етнически глупости, любови, съществуване. +разни глупости като участието на тоя, дето свири на спирката на СУ с естествените расти, който си е чист мангал, ама го раздаваше некво почти наци, както и лайв изпълнение на SWAFI в същия етнически контекст. Искаше и да е нещо като модерно офбийт инди и както написах има и някои попадения, ама и доста дразнещи развития, като в крайна сметка наникъде не се развива.

Благодарение на Родик (човече, как ги изрови тия субтитри! Много бира имам да те черпя!) - "La Belle Personne". Е, не повярвах, че Луи Гарел е учител, де - там сценарият малко издишаше, а оттам - и играта му. Не ме убеди. Но той явно има странното свойство да бъде чудесен и в подобни ситуации. Просто е по-друг типаж - а и след "Love Songs", където го приемах като връстник на същите тия актьори... ми беше трудно да го видя като техен преподавател.
Таааа... макар, както казах, сценарият да имаше пробойни, Кристоф Оноре се утвърждава като втория ми любим режисьор. След Торнаторе, естествено.

Филмът си е много добър - без претенции, с много прекрасни кадри и напомня на "Love Songs" (нещото, което... ). Заслужаваше си чакането. Продължавам да издирвам и други филми на Оноре.

Родик - пак мерси!

The Piano. Хареса ми, не беше сладникъв и лигав, както можеше да го направят, музиката също е велиоклепна и като цяло сюжетната линия не беше претрупана, разтегната в продължения на хилядолетия и други любими холивудски "ефекти". Приятен анчин да се убият 2 часа, без да се чувстваш брутално оглупял накрая.

" Осъдени души " - за пореден път. Книгата ми е любима, а и филмът е много красив. Защо невъзможната любов е винаги така красива ?!

Може би най-любимият ми. Добре, че си ти, че аз май досега бях единствената в тоя форум да го харесва. Киара, изгледай го и ти, май ще ти допадне

Harry Potter and the half-blood prince

Става,ама толкова много информация в книгата е толкова сбита,че няма накъде повече ...
Филма е към 3 часа,а като се изгледа сякаш са минали не повече от 3 минути от развитието на историята.

Книгата - 8/10
Филмът - 6/10 ,заради ефекти и заради това,че определено е по-добър от миналите.

Не бе, Мила - аз бях единствената, която НЕ го хареса. Иначе все хубави неща са се писали за него, доколкото си спомням. Даже едно бързо търсене ми "изплю" и Ида, Бети, и Александър като фенове на тоя филм - освен теб и, така като гледам, Пламен. Направо сте готови за фен-клуб. Май и Акулката го харесваше, но не съм сигурна.
Пък като гледам как зарибяваш Кирара, ще речеш, че не бях влюбена и в Ередия по едно време. *Баф тоя Ян Енглерт, така да се каже * Голям филм направи, голямо нещо - един от малкото случаи, в които определено харесвам повече филма, отколкото книгата.

451 градуса по фаребхайт - беше трагикомичен - имаше някои уникално нелепи моменти, но като цяло съм доволна