 |
| Лунатичка |
 |
Регистриран на: 20 Сеп 2007, 16:32 Местоположение: около век назад Благодарил (а): 0 пъти. Поблагодарили: 1 пъти.
|
MERCES_LETIFER, много благодаря както за комплимента (защото аз така го приемам), така и за въпросите.
1. Амели всъщност е името ми - Камелия, без първата и последната буква. Първоначално един учител в гимназията ме наричаше така, едва след това гледах филма за Амели Пулен и открих, че и с нея до известна степен си приличаме по впечатлението, което оставяме у хората - за "откачалки", макар и по различен начин. А може би най-интересното обяснение на ника ми дойде от една приятелка, която след като прочете моя интерпретация на "На изток от Рая", ми каза, че според нея махайки К-то, от името си (защото носи негативите на Каин), се опитвам да избягам от лошата си същност, и да се приближа към по-добрата А (като Авел).
2.Е, как би определила стилът си като цяло -- секси? Кифленски? Класическо-елегантен?... И как по-точно той се връзва със същността ти на изключително четяща особа?  Чрез този въпрос си успяла да нацелиш моята невероятна житейска драма. Чист кифленски стил никога не мога да придобия, защото просто няма да издържа по цял ден да си държа устните в поза "пилешко дупе", а и ако си отворя устата да кажа нещо, ще разваля цялото впечатление... Може би класическо-елегантен е по-точно определение, но не винаги се придържам и към него. Всъщност, зависи от настроението. Определено елегантните обувки на висок ток са ми страст, но например последните, които си купих, всъщност са си точно hooker's boots и в представите на хората вероятно хич не се връзват с "четящата ми особа", но аз отавна съм свикнала да оставям противоречиви впечатления. Забавно е. 3. Между другото, понякога съжалявам, че и аз не записах английска филология. В момента БФ в СУ става все по-зле като цялостно ниво на подготовка. И с този допълнителен прием, просто абсолютно всеки, желаещ да става висшист, може да запише БФ в СУ, дори да е изкарал 3.00 на приемен изпит за ВТУ, или ПУ, което според мен е върхът на абсурда. Не стига това, а имам и един колега, който е напът да докаже, че е възможно да се дипломираш като филолог-българист, без да си чел "Под игото". Ситуацията е просто сатирична. От една страна, истина е, че има адски много за четене, но пък от друга, ако искаш да завършиш с 3.00, съвсем възможно е да стигнеш до държавен изпит, без да си се преуморил от учене.Е, на последния държавен имаше към 50% скъсани,но според мен и това не е гаранция, че следващия път няма да ги пуснат. Малко сме ентусиастите, които наистина се опитваме да научим нещо от тази специалност, особено пък след трети курс...
4. Какво смяташ да правиш, след като завършиш? След като завърша, смятам да напусна работа, и да стана аристократка, която по цял ден чете британска литература в оригинал, а вечер ходи по пиано барове и соарета... А, не , всъщност това май го бях сънувала веднъж, т.е. едва ли ще ми се случи, но не е лошо като идея. Вероятно ще продължа с магистратура"Преводач-редактор", въпреки че със сигурност бех предпочела "Литературознание"... Но явно все някога ще дойде моментът, в който ще трябва да мисля по-прагматично... 5. Ако си правиш тениска с надпис по избор, какво ще пише?  Хм, не съм се замисляла, но първото нещо, което ми хрумва сега е " I don't need sЕx - Boyko fucks me every day", примерно.
6. Кои са простичките радости на живота? Да се събудиш в неделя сутрин в топлото легло, и да знаеш, че може цял ден да не ставаш от него. Да има кой да те посреща вечер, когато се прибираш вкъщи. Да можеш да се радваш на красивите малки неща, които ни заобикалят - да виждаш цветовете, а не сивотата на есента, белотата, а не студа на зимата, зеленината и живота на пролетта, а не калта и вятъра, и нежната усмивка на лятото, а не само изгарящите му лъчи ...
_________________ Не вийте, псета, аз не съм видение, кръвта във жилите ми дреме като в затоплени легла, ала от сън ме дигна месеца и рече ми: „Ела”.
|
|