martina_teodorova написа:
Вече се чувствам изключително объркана!!! От малка мечтата ми е била да бъда адвокат някой ден или нотариус в най-смелите ми мечти. Зная,че правото важи само за България и в чужбина няма как да го практикувам,а за мен това е важно

Вече се записах на курсове в обр.технологии по история и испански език (който зная на едно добро ниво) ИСторията не ми е най-силния предмет,въпреки,че винаги съм имала 6 по него,испанският ми е силен. Литературата ми се отдава също,но проблемът е,че не съм сигурна,дали ще успея да науча темите и по двата предмета. Харесвам МО,но правото ми е слабост и ми се струва супер тъпо МО да е в ЮФ. Чудя се вече какво да кандидаствам и кои специалности да запиша. Посъветвайте ме. Много съм отчаяна
Много си отчаяна или не знаеш какво искаш.Ето аз 2 години поред кандидатствах и то само за право и влезнах.То е др. въпросът, че и миналата година щях да влезна, ако не изпуснах единия изпит, ма това е др. въпрос.Същността на това което искам да ти кажа е, че ако искаш право - то ти няма да гледаш към др. специалности, които няма да те направят юрист.А относно практикуването на право извън България - в ЕС доколкото знам е напълно възможно, да не говорим, че държавите ще се сближават политически и правно, още повече ако бъде приет Лисабонския договор, и тогава съвсем пък няма да има проблем за практикуване.А относно въобще за международно право - има определени специализации в програмата на специалност право, които са ориентиране към изграждането на юристи с международна насоченост и мисля, че това трябва да отговаря на въпросът ти дали може човек да се занимава с международно право.Имай предвид, че международното право е едно от основните в света и има нужда от специалисти в областта, като такива не могат да бъдат завършилите МО, защото те се насочват към малко по-различен ресор.Не , че не са близки, но някак си не става да адвокатстват пред международен съд или да заемат длъжност в такъв или да работят в правния отдел на някоя международна корпорация и т.н. схавана логиката, надявам се.Насочеността на МО е да са дипломати, да работят като специалисти по международните отношения във фирми, да работят в неправителствени организации, но ако работата е със строго юридическа насоченост те не могат да я вършат.Те се занимават с общи правни въпроси без да задълбават.От друга страна юристите с международна насоченост могат да изпълняват същите функции, но понеже имат по-малко познания към история на международните отношения, дипломация и т.н. повече ги вземат за тясноправна работа.Въпреки всичко за разлика от международниците те има ценза да вършат всякаква работа, а хората от МО са силно ограничени в юридическата сфера.
Така че замисли се какво точно ти се прави и реши какво ще кандидатстваш.За МО си заслужава ако наистина те влече точно това, а за правото въобще не се и захващай ако не ти е супер силно желание , защото ще пищиш от ужас и безумие покрай томовете сложнонаписана литература, която ще трябва да знаеш, разбираш и рецитираш едва ли не.Правото не е за всеки, а само за тези, които наистина ги влече.Останалите или се мъчат или както един приятел - не си вземат някои изпити и се отказват от следването.
Помисли добре кое от двете искаш повече и действай.Имай предвид, че прехвърлянето не е много лесно и е добре да влезнеш точно това, което желаеш.
Ако то е право - започвай да се готвиш по литература + история докато не е късно и заповядай др. година сред първокурсниците.Ако е МО - продължавай подготовката, която си започнала.
Каквото и да решиш - пожелавам ти успех.
