Теоретичните изпити в ЮФ са ти 5 години. Практиката след това - 35.

Да не говорим, че някои от изпитите се изразяват в казуси, което не е много-много по теорията.

Еми то какво прави масовата част от студентите защо трябва да ни интересува?То масово скъсани по изпити и недобри специалисти също има, ма ние трябва ли да сме такива?Има си време за забавление, има и за научни дискусии.Аз така или иначе ще си направя купона на 8-ми, ама от сега да седна да го мисля - няма смисъл.Ако има кинти мога да отида някъде в провинцията, ако няма - ще се напия у софето и туй то.

Мое становище е. Прочети си пак ЗНА и тогава ме цитирай.

Е то е логично - ЗНА определя какво е нормативен акт.Ако нещо не отговаря на ЗНА, то тогава няма да се води НА въобще.Инетерсно ми е обаче дали ако даден НА не отговаря на ЗНА ( хаха голяма плетеница - как ще е НА ако не отговаря на ЗНА, да речем кандидат- НА ) то той е автоматично нищожен или следва да бъде обявен за такъв?Според мен по-вярно е първото, но не ми се ровичка да проверявам в момента, така че ако знаеш - сподели.

Батбаяне, такова нещо като нищожност на нормативен акт няма. Въпросът ти е изначално погрешен.

Ами да - моя грешка - недействителност.Та ако има условия НА да е недействителен по ЗНА - той автоматично ли следва да не се прилага или за недействителността трябва да се произнесе компетентна инстанция по аналогия - за неконституционността се произнася КС.В учебника на проф. Милкова самое споменато, че недействителността на НА като част от родовата група на ЮА е спорен въпрос ( "Твърде дискусионен е проблемът за недействителността на нормативните юридически актове").
Отделно пише за неконституционност.

Скорпион, може ли да ми обясниш какво е бъдещето на един закон, който не е съобразен с текстовете на ЗНА, кой го обявява за недействителен на базата на ЗНА Вероятно се позоваваш на Чл.15 ЗНА, но в него не пише точно това, което ти твърдиш. Да не говорим, че ситуациите на конфликт между държавни нормативни актове от един и същи ранг се решават по утвърдени колизионни правила. А дори и още по показателен пример - ти чувал ли си някога наредба на общински съвет да е обявена за противозаконна предвид разпоредбите на Чл.1а. ЗНА А и в Чл.1. ЗНА е използван глаголът "усъвършенства", което пък от своя страна не навежда на мисълта за някакви строги структурни и процедурни правила, които да водят към конкретен резултат, а по-скоро към един вид декларативен документ, към който нормотворческите органи трябва да се придържат. От друга страна пък Чл.2. е с огромно значение, което пък е още едно доказателство колко е недодялан самият закон.

@Midwintersun:Така е по-добре.

@kapac:

Добре чл. 15 от ЗНА урежда конфликтите по йерархия, Чл. 2 определя кой може да правотвори, а къде са уредени ситоациите на конфликт от актове на едно йерархическо ниво?Т.н. утвърдени колизии?Примерно къде пише какво трябва да се прави при конфликт на даден закон с ЗНА?

Нека и аз се включа:
Подзаконовите актове и договорите могат да бъдат недействителни. Нищожност и унищожаемост са видове недействителност. НА могат да бъдат отменяни, изменяни и обявявани за противоконституционни. Когато КС обяви определена разпоредба или цял НА за противоконституционен - той/тя не се прилага, но КС не може да я отмени или измени т.е. не е негативен законодател. Само НС може да го направи.
Не мисля, че е достатъчно изчерпателно, но е вярно. Не е проблем да се синтезира... просто трябва като четеш да мислиш, а не да зубриш ред по ред, хаха. Приятен ден.

Няма такава законова норма, можеш да бъдеш абсолютно сигурен. Аз си го обяснявам с тезата, че ако законодателят уреди тези конфликти, то той индиректно ще заяви, че е приемал противоречиви и неправилни нормативни актове, т.е. ще подбие авторитета си не само като настоящ нормотворец, ами и на цялата парламентарна система като цяло. Ако приемат такъв закон, то на какво основание той от своя страна би бил "законосъобразен с останалите закони". Както виждаш, би се получил един затворен кръг на отрицанието, който законодателят много логично е прекъснал, въпреки че така оставя празнина в държавната уредба. Би трябвало законодателят на "добра воля" да поправи грешката, но това също май отникъде не може да се изведе. Все пак обаче Чл. 18 ЗНА дава известни права на останалите субекти.
Това обаче не означава, че един съдия избира на базата единствено на личното си усмотрение кой текст да приложи От своя страна изпълнителните и съдебни органи се позовават на два принципа: за специализация( специалният закон има предимство пред общия) и хронология(по-новият закон има предимство пред по-стария). На това ниво вече можеш да намериш потвърждение за прилагането им примерно в Бюлетините на ВКС и ВАС, съдебните решения и пр.


п.п. Малко по-подробен анализ на проблема можеш да намериш в Ташев, "Теория на правната система", с.239

п.п. Дерек, за недействителността си прав според мен, но за второто определено не си http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=281


С най-добри чувства

@ Derek:
НА могат да бъдат недействителни.Виж края на 19 глава Недействителност на юридическите актове в ОТП на проф.Милкова. Ето какво пише за НА там "...Затова и спрямо тях (НА) следва да се приеме, че съществуват изизсквания за валидности допустимост на волеизявлението, които изисквания е възможно да не са спазени и да са нарушени при конкретен акт, включително и закон.Затова и дори да се презюмира тяхната действителност, то тази презумция е оборима."
Аз лично не смятам, че писаното в този учебник е невалидно , така че явно такова понятие като невалидност на НА има.

Мда, Чл 18 от ЗНА е податка за някаква процедура, която трябва да бъде изпълнена, но е доста мъглява и май разчита на "добрата воля" на законотворческия орган, отколкото същия да е длъжен да проучи и разреши конфликта.

А за КС и законите - май гражданите не могат да сезират КС за неконституционност на закон.Интересно ми е дали има възможност да се обяви за неконституционен даден закон с решение на КС, като КС бива сезиран от гражданин, а не от съответен държавен орган.

Така, няколко неща по темата - първо, НА могат да бъдат недействителни, но това се отнася основно(а според мен дори изключително) до подзаконовите НА и съответно недействителността е уредена в АПК. При законите нещата са малко по-сложни, като тук се намесват редица идеи на КП, като например "законът е разум, освободен от страсти", "дикусията е път към постигане на най-правилното решение" и да се говори за недействителност на закон наистина ще е равнозначно на допускането, че е законодателят не функционира правилно. Дори да оставим настрана тези теории, до сега не съм чувал някои преподавател да използва словосъчетанието недействителен закон, и това може да се оправдае най-малкото с липсата на механизъм за контрол за действителност върху този вид актове, за сметка на това "противоконституционен закон" се използва доста често. В полза на тези си разсъждения ще посоча и факта, че в курса по КП нито веднъж не се засяга въпросът за недействителността като институт.
За сезирането на КС - единственият път на гражданина до КС е през омбудсмана или при висящо дело,ако развие тезата, че определен закон е противоконституционен, то през ВКС и ВАС.(все пак - отговорът на този въпрос го има в учебниците, или поне в ОТП на Ташев, както и в самата Конституция)