да...днес не ми е до ударни:) пък и малко различия трябва..и го усещам, де :>

Пиши каквото щеш Просто ми е кеф да чета "ударните" ти стихове

Аз още чакам, бтв...

Уау... мислех да постна нещо мое, но след тия спорове за това кой какво трябва да поства, какво се считало и какво- не за поезия, ме уплашихте.... айде чао....

тва ше се направя, че не съм го видяла

Готов съм да се жертвам, ако се налага....

И кой ще е критерия, а?

Мила, вие не учите ли теория на литературата? В учебника ви, няма ли определение за "стихотворение" или характеристики на "поезия"?

Иначе най-лесния критерий, който аз си ползвам - ако можеш да го изпееш, значи е поезия, ако не - значи е проза...

1. Кажи ми как ще изпееш хайку?
2. Това е определение, давано във 2ри клас.
3. Поезията е най-сложния литературен род. И не си ти човекът, който ще определи какво е и какво не е поетично. Още повече, че живеем в епоха, която не признава ограничения.

1. Всичко може да се изпее, стига да има ритъм, доколкото знам в хайкуто има такъв и е строго определен. Дори бих ползвал именно този жанр поезия като пример за съществуването на правила и граници в този тип изкуство.

2. Но още си важи - при наличието на ритъм, рима, правилна стихотворна стъпка и т.н. от т.нар "правила", творбата освен всички критерии за стихотворение, би имала и достатъчните критерии за изпяване. Ако си спомняш - стихотворенията, които учихме у втори клас, са точно такива, че има и мелодия към тях и се пеят. Като "Питат ли ме, де житата..."

3. Ако няма правила и ограничения между жанровете, защо някой си е играл да ги дели, че да им мисли и отделни имена на тях, що просто не каже "литература" и под това да се разбират есета, романи, стихове, белетристика, пътеписи, новели, хайку и т.н.? Именно разграниченията и ограниченията правят даден жанр състоятелен. Иначе, всичко написано щеше да е литература, вкл. и този ми пост. Ама той не е...

А колкото до това, че не съм аз човека, който да дава определения - ок, нека друг го даде? Ако може да си подкрепи тезата с източници като учебници по литература или уикипедия, още по-добре. Моето определение би съвпадало с каквото пише в уикипедия, например...

Ще гледам да съм кратка: Всички канони, за които говориш важат до един момент в човешката история, известен като Първа световна война. Ужасът, който изживява човечеството през тези няколко години руши всички възможни митове и канони. Изкуството заради самото изкуство, каноничното мислене, базовите архетипи са невъзможни за прилагане в свят, останал без основа. Тогава се ражда нов тип изкуство. Този период се нарича постмодернизъм и е известен точно с това, че не признава досегашните форми и канони. Нарушава всички граници, използва всички думи, всяка възможно форма на творчество. Да границите между различните литературни родове се размиват, но още повече се размиват границите между различните типове изкуство. А това какво ти самият възприемаш като изкуство е вече трета, отделна тема. Да, аз също имам слабост към добре изпълнения класически стих, но повечето ми любими произведения са създадени в бял. И ако наистина държиш да говорим с учебникарски термини, не се заравяй в уикипедия, а се разходи до библиотеката и хвърли един поглед на "Теория на литературата. От Платон до постмодернизма" на Амелия Личева и колектив. Освен това аз подозирам, че последните ти няколко мнения са чиста поза и снобизъм. Както и да е, специален поздрав със следното, което сега видях от една приятелка :

„Литературата не се твори по волята на безжизнени, анемични и немъжествени духовници, на кастрирани критици, които пеят молебствия в празни църкви; нито пък е забавление за тесен кръг избраници, заключени в кули от слонова кост – жалки и претенциозни просяци на отчаянието с ниска температура. Литературата е толкова древна, колкото и словото. Родена от една необходимост на човека, тя не се е променила, освен дето е станала още по-необходима. Вековният дълг на писателя също не се е променил. Писателят трябва да разказва за нашите грешки и падение, за нашите многобройни и сериозни неуспехи, да изведе на светло нашите тъмни и опасни сънища, за да ни приближи до съвършенството. Писателят има мисията да изрази и възпее величието на човешкото сърце и човешкия дух, смелостта на човека, изправен пред превратностите на живота, неговата дарба да обича, да съчувства. Във вечната борба срещу слабостта и отчаянието писателите са били светлите знаменосци на надеждата и движението напред и нагоре...Писател, който не вярва горещо в усъвършенстването на човека, няма право да участва в създаването на литературата...Днес ние притежаваме могъщество, каквото някога приписвахме на Бога. В своя страх и неопитност ние си присвоихме правото върху живота и смъртта на целия свят. Но ето че най-сетне рискът, славата и изборът са в ръцете на човека. И не е трудно да докажем, че той е съвършен. В самите нас и никъде другаде трябва да търсим смисъла на онази отговорност и онази мъдрост, които някога искахме от божеството. В човека е най-голямата ни надежда.”

Джон Стайнбек,
Из речта по случай получаването на
Нобеловата награда, 10.12.1962 г.

Я кажи, колко стихотворения, български, след Първата световна създадени, си чела?

Мога да помогна с мои любими от този период:

Повест
Ний
Братчетата на Гаврош
История
Ще строим завод
Парсивал
България
и прочее... да не стигам до крайности...

Постмодернизма е течение в литературата, много хора го ползват за да оправдаят липсата си на усет, казвайки - "Ами то нашето е мега-яко, така е модерно сега да се пише, вервайте ни". Аз ти говоря за елементарните правила на поезията, които ще надживеят постмодернизма, както са надживяли предишните течения или както ги наричаш - епохи. Говоря ти за минималната естетика. Говоря за това, че въпреки размиването на границите, те все още съществуват, но мнозина ги нарушават с мисълта, че всичко написано на хартия е изкуство. Но то не е. Ако ми нямаш доверие като писател, довери ми се като читател - виж пак горните линкове, ако не ти стига само думата ми. Ако пак не ми повярваш, казвай, ше ти дам нови.

И най-малкото - ако липсата на талант може да се оправдае с "Ми сега е пост-модернизъм", защо не си ме оправдала мен за моята липса, аз също "живея и творя в тази епоха"? Или все пак ще се съгласиш, че има базови норми и правила? Които очевидно ме хващат мене, щом е ясно, че не покривам минимума за естетическа стойност...

Стига си се заяждал. Възприятието за поезия е именно това - възприятие. Естетиката, подобно на много други неща, също е относително понятие. За теб Меган Фокс е красива, за мен не - въпрос на възприятия. Аз харесвам повече Пабло Неруда, а ти - Шекспир. Отново въпрос на възприятие и преди всичко лично мнение. Имайки предвид, че това е просто форум, а не научна и/или литературна институция, не сме ние хората, които ще ограничават някого. А колкото до това кое е модерно и кое не е - изведнъж нещо стана много модерно да отричат постмодернизма, направо ще си счупи краката народа да тича и да го погребва.

А до това аз колко стихотворения, написани след войната съм чела... погледни си списъка. Все неща, учени в училище. Пробвай се с Биньо Иванов, Константин Павлов, Любомир Левчев, Александър Геров, Александър Вутимски и още, и още, и още... след това пак ще си говорим.

Или не, няма. Ти навлизаш в типичния за Кристо стил на спорене - никакви аргументи, само едно и също циклене на "аз съм прав, вие грешите". Нямам желание да водя този тип спор. Хайде със здраве.