Това не е тема като темата на Мила "Ревюта на Книги", там пишете за нещо, което ви е направило хубаво впечатление от скорошно прочетените книги, или което не ви е направило и искате да го хлебите някъде. Тази тема е за най, ама най-любимите книги, които сте чели през живота си, книги, които никога няма да забравите и бихте чели отново и отново без да ви омръзне. И за да сложим някаква граница, нека да са петте или шестте най-любими, една такава ограничена бройка, за да не стане мазало.

Избройте ги, напишете им кратко ревю, какво ви е харесало толкова в тях, какво няма да забравите в тези книги и прочие. Може да са романи, сборник разкази, стихосбирки, може дори да е някаква поредица, трилогия или подобно. Да видим кои книги трайно са въздействали на форумците тук.

Аз тези дни ще постна, за да имам време да си опиша моите хубаво ^^

Уоууу, веднага се включвам тук =) (Макар че после кой ли ще ми чете чаршафите, ама аз да си направя кефа...)

На първо място слагам първата си книжка - Мечо Пух. Няма какво да се обяснява за нея...

На второ място е Автентичната котка на Тери Пратчет. Обичам я, както обичам котките, с други думи - много. Винаги ме разсмива, винаги. Ако съм в лошо настроение - тази книга е лечението.

Оттук нататък имаме "Бяс и Рози" на Стефан Кръстев - сборник разкази на един изключително талантлив български автор, когото за съжаление твърде малко хора могат да оценят. Той е нещо като прогресива в музиката - трябва да узрееш за него.

Също така - Дюн на Франк Хърбърт. А дори още не съм прочела последния том. Трудно ми е да изброя всичко, което обичам в тази книга, но накратко:
1. Изключително описателна. (А в крайна сметка смисълът на описанията не е да ги запомниш. А да ги използваш в конкретния момент, за да си представиш визуалната картина - а в Дюн тя се запомня толкова лесно, че е чак приятно.) С тази книга мога да си представя всичко - пустинната планета, градовете, малките селища, двете луни на небето, всичко...
2. Силен психологизъм. И доста философия. Всъщност, ще ми трябват още известен брой години житейски опит, за да я разбера напълно.
3. Това вече е малко сложно за обяснение. Повечето книги, повечето съвременни истории, филми и каквото се сетите, са силно поляризирани. Имаме добро и зло, едното надделява над другото. Обичаш едното, мразиш другото. Което, естествено, не е така в живота. А книгата пресъздава именно живота. Всеки герой е уникален, притежава както добрите, така и лошите си качества, разгърнати еднакво добре, така че да могат да се осъзнаят и възприемат по еднакъв начин. Четейки я, все едно съм в реалността, въпреки че не съм. И това е много освобождаващо.

И ще добавя не отделна книга, ами цял автор - Джубран (или първоизточникът на Коелю). За неговите книги няма описание, те са изключително философски настроени, сюжетната линия при тях почти липсва. И е прекрасен. Почти му събрах книжките, остават ми само двечки...

Сто години самота- това е книгата на моя живот.

Всъщност не искам да ви агитирам да я четете. Маркес е уникално явление, но твърде специфично и или се влюбваш, или просто не ти допада.
Това е книга за кръговрата на времето. За повтаряемостта на всичко, окето ни заобикаля. Книга, в която самотата е отречена от всеки един човешки живот.

По емоционален заряд я сравнявам само с Вино от глухарчета на Бредбъри.

"Престъпление и наказание" на Достоевски...
То, какво да я коментирам тази книга, като съвършенството не подлежи на обсъждане... Само ще поставя акцент (да живеят клишетата) на изречнието:

И другата книга е "Майсторът и Маргарита" на Булгаков... Няма такъв смях, просто няма. Тази книга, ако не беше философска, а тя е философска, понеже е човечна и човешка, щеше да е най-великата комедия...

... и аз силно, силно клоня към нея.

[quote="К.атерина"]"Престъпление и наказание" на Достоевски...
То, какво да я коментирам тази книга, като съвършенството не подлежи на обсъждане... [quote]

Трудно се говори
а мога толкова много да кажа, но не бих престъпил в непознатото

Много съм лесна с провокациите, затова ще взема да "пристъпя в непознатото"...

Цитирах с цел това изречение, то е ДНК-то на цялата книга. В изречението се открояват четири образа - убиец (Разколников), блудница (Соня), свещ, сиреч светлина и вечната книга, сиреч Библията... Достоевски всъщност взима убийството - нарушение на шестата божа заповед (според православното християнство) и прелюбодейството - нарушение на седмата божа заповед (също според православното християнство), и какво ги прави..., оневинява ги. И Разколников и Соня са опростени от вечното слово и от светлината... И точно поради това Достоевски е учител на екзистенциалистите, опрощаването на греховете се извършва чрез и в носителя им. Убиецът и блудницата не се пречистват, понеже достигат чистотата, а защото се стремят към нея (този стремеж по-късно ще е ключов за Камю и неговия Сизиф)...
А за кого четат разколноков и Соня? За Лазар. А какво прави Лазар? Възкръсва...

Изморих се да ходя... отивам да спя...

К.атерина извинявай! Не си ме разбрала, пък и аз двусмислено го казах...
Не бих говорил за Книгата - това е мой проблем. Чувствам, че все още не я познавам дотолкова.
Ти си говори.

Страшно много са и напоследък съм изпаднал в огромна дилема коя да нарека "любима"...
Иначе всичко,което обхваща брилянтната и заплетена кримка,и всичко,което касае върховния майсторски трилър
От криминалния жанр визирам най-вече Агата Кристи с едни от най-добрите й романи-"Алиби","Смърт край Нил","След погребението"и още много други;също така и автори като Реймънд Чандлър,Конан Дойл,Дашиъл Хамет,Рекс Стаут,Йежи Едигей..
От трилърите обръщам специално внимание на Фредерик Форсайт / / с книги като "Денят на Чакала","Досието ОДЕССА","Афганеца","Кучетата на войната".

O|OeHukc, о, аз разбрах, че не е свързано с мен, но просто си търся повод да говоря за Достоевски... Много обичам да говоря за него... Мисля, че ти не си прав да не говориш за книгата, защото докато прави това, на човек му идват страшно много нови идеи, които могат да се развиват и да се получат прекрасни неща... Иначе, ако ти е интересно, ти препоръчвам да прочетеш нещата на Стефан Цвайг върху Достоевски....

anastacia_fen , ще разкажеш ли нещо повече за "Афганеца", страшно много ме привлече като заглавие... Моля те!

Ами,виж приятелче,следното е/малко перифразирам,не е съвсем точно/
Когато до британското и американско разузнаване достига слухът,че Ал Кайда е задействала мащабна терористична операция,нищо не им е известно-нито кога,къде,как ще ударят..
Афганеца принципно е Измат Хан,който лежи по затворите за терористични действия и т.н.,приближен един вид на Ал Кайда.
Тайните служби на запада научават за него и решават да внедрят свой човек в средите на терористите,който също наричат Афганеца.И след като това става тайният агент все повече започва да се убеждава за какви чудовищни намерения става дума,но вече се е потопил надълбоко в терористичния свят..няма как-работата трябва да се свърши..
Дали ще успее да предотврати някакво подобие на нов унищожителен удар/дори и по-могъщ/от този на 11.09.2001 в Америка не разкривам..Удоволствието е твое..
ПП:Пак повтарям,може някои работи да не са съвсем точни,но съм позабравил малко книгата..
На гърба на книгата беше точно предадено в резюме съдържанието .
"Светът,какъвто е днес,е много страшно място."

Оппааа... него го харесвам дори повече от Чандлър.

По темата - мене си ме знаете: "Сянката на вятъра" и "The Angel's Game" на Сафон (в този ред) и нататък: "Закуска в Тифани", "Дървото на нощта", "Музика за хамелеони" и "Лятно пътуване" на Капоти (пак в този ред). И "Гордост и предразсъдъци", разбира се. Разбира се.
Ооооо... как забравих - "Легенда за Черната жена и Стрелеца" на Мария Станкова (в "Скука", но не мога да кажа, че цялата книга ми е любима, та затова отделям този текст). Колко е хубаво това "нещо"... то се води роман, ама роман ли е, повест ли.... страхотен текст.

Хм,ще изброя най-любимите,като да кажа,че всичките ги обожавам еднакво много и всяка значи много за мен,защото може би съм я прочела в правилния момент,не знам.
Та..Първо е първата книга,която съм прочела в живота си-"Пипи Дългото чорапче".Няма такава книга. Помня,че я прочетох за един ден,когато бях на пет.После съм я препрочитала десетки пъти,все още помня много откъси почти наизуст.
Следващата определено е Книгата- "Властелинът на Пръстените".Няма друга книга,която да е повлияла повече на мирогледа ми от нея.
Също и другите ми две любими-"Сто години самота" и "На изток от рая".Приказни,уникални книги.
А,да не забравя и "Зеленият път"-невероятна е,никога не съм плакала така на книга.
Изобщо,трудно ми е да говоря за книги,въпреки че доста чета,или поне се опитвам.Просто четенето на стойностна книга поражда у мен някакви емоции,които не мога да изразя с думи,знам ли.

Любима ми е "Кралете на мъглите" .

Оле, сетих се за още една мноооого любима книга - "Арсен Люпен - крадецът джентълмен". Вероятно най-забавната книга, която съм чела - а Люпен е сред любимите ми литературни герои.