Здравей, Норвежец!
Здравей, пинкфлойдец! ;р

1. Кажи ми рима на "цилиндър" - асонансът е вид рима, при която ударената гласна и някои от съгласните (или всички съгласни) съвпадат. Разбира се, думата "асонанс" има и друго значение, което го знаем всички ("Настане вечер, месец изгрее" и идват матурите).
Така че ти казвам... Суиндън!
2. Якият норвежки блекметъл много хора ли е завлякъл в специалността ти? - Не. Пък и като цяло тези, при които той е играел важна роля, не са традиционно от най-прилежните студенти.
3. Какво е първото, което ти привлича погледа в красива жена? - Ъъъъъ... лицето. И фигурата после.
4. Какво мислиш за Бай Тошо? - Чудя се как може толкова прост човек да е бил такъв оправен тарикат. Иначе е един от най-големите помияри в нашата история.
Наскоро пък излезе книга на Христо Христов за него.
5. Тия финландци са егати шофьорите, как става тая работа? - изобщо не знам за какво ми говориш. Ние с Финландия много не се занимаваме. Аз лятото щях да чета един роман на норвежки за някакъв пич, който обикаля из Финландия, но така и не го почнах, понеже предпочетох друга книга.
6. Ама ти си бил turtleFLOYD!! Разкажи - Ми кефя се на Пинк Флойд, лошо ли е? "Стената" е филмът, който гледах няколко пъти тази година. А по принцип не обичам да гледам игрални филми, скучни са ми.

1. Разкажи за CUR, COLLEGA? и кажи какво мислиш по този въпрос. - Еха! "Cur, collega?" е псевдолитературно-философски кръг. Името му значи "Защо, колега?" на латински. Има една легендарна история в класическата филология – в годините на зрелия социализъм пристига някакъв чуждестранен професор у нас да изнася лекция и млада асистентка ще го развежда из Ректората. Добре де, ама единственият общ език, който ползват, е латинският. И почват да си общуват на латински. Общуват си, общуват си и обикалят. И точно когато обиколката им е приключила и те са се качили в асансьора, и слизат на първия етаж, асистентката отваря вратата, отпред чакат разни хора да се качат, и тя изключително възбудено извиква в лицето на професора „CUR, COLLEGA?”.
2. Разкажи за "Cur, collega?" и кажи какво мислиш да правиш с него? - "Cur, collega?" - да не се бърка с "Cur, collega?" ! - е прозаическо произведение в 52 уърдовски страници, което изпратих за конкурса "Новелови награди' 09". Не храня абсолютно никакви надежди относно това, но обмислям скоро да го пипна малко, евентуално да добавя още нещо и след като излязат наградените, в които аз няма да фигурирам, да го пратя цялото (или част от него) на "Капитал Лайт". Кой знае, може там да се излъжат да ми го пуснат. Ако някой мнооооого иска да го прочете, мога да му го пратя.
3. Спомни си бълвоча, който излезе от мен във вид на неколкочасово слюнчесто слово тази вечер. Помисли и кажи какво мислиш като цяло. За всичко. Въпросът е тъп и абстрактен, ако искаш можеш и така да отговориш, но бих предпочел разбираема, нормална и подредена реч. - Светът е шибан и човек следва да го прави маааалко по-малко шибан, като се развива. Като чете и упражнява заложбите си, гледа да не си губи времето и работи в сферата, в която е най-силен, като същевременно работата в тази сфера не трябва да му тежи на съвестта, нали. Паралелно с това той ще може да се включва и в най-различни прояви, включително и такива извън въпросната негова сфера, прояви, които са ръководени от компетентни хора. Ако обществото, в което живеем, е в криза, можем да правим каквото е по силите ни, да не се надценяваме и от време на време на драго сърце да псуваме лакейската интелигенция и скатаващата се "средна класа".
4. Cur, collega? - Cause...
people are strange (пидираси!) when you're a stranger
faces look ugly when you're alone
women seem wicked (ку.ви са всичките!) when you're unwanted
streets are uneven when you're down

Какъв цвят са жмудите?

5. Тия финландци са егати шофьорите, как става тая работа? - изобщо не знам за какво ми говориш. Ние с Финландия много не се занимаваме. Аз лятото щях да чета един роман на норвежки за някакъв пич, който обикаля из Финландия, но така и не го почнах, понеже предпочетох друга книга.

В тоя ред на мисли, чел ли си "Странник в странна страна" и ако да какво ти е менеието за него, а ако не - да ти го дам ли? - Да, чел съм я. Хареса ми. Подходих с някакви определени научно-фантастични очаквания (ех, "Звездните рейнджъри"...), но не се оправдаха. Подозирам, че суперславата й се дължи на това, че излиза през хипарските години. Но е яка, де.
Наскоро излезе едно нещичко, наречено "Писател под наем", би ли се съгласил с подобна роля, т.е. да правиш читаеми словесните бълвочи на ужасно пишещи, но добре продаващи се автори и срещу каква сума? - О, йе. Те са добре продаващи се, значи и аз ще вземам много. Под 1000 кинта на месец няма да падна.
Авторите много ли мразят издателите и защо? - О, зависи от авторите. Има много, които искрено се радват, че има кой да ги издаде. При голяма част от останалите чувствата може би са по-скоро смесени.
Трета творческа задача. Превъплати се във всеки от членовете на Cur collega и от името на всеки един от тях се представи. Примерно "Аз съм Иво и съм..."
- Здрасти, искаш ли да те изнасиля? Аз съм Пора впрочем.
- Димитър. Димитър! ДИМИТЪР! Добре де, не говоря толкова тихо!
- Искрено удоволствие е за мен да приветствам паството. Негово императорско височество Йордан Корновски.
- Не, не съм от цирка, бях на ЛАРП. Киро, приятно ми е. Не, не е едно и също.
- Ми... Любо. Любо бе. Ми кво още да ти кажа? Любо се казвам.
- Ти не ме ли познаваш? егаси, брато, колко яко, още има мацки в София, които не познавам. Иво, приятно ми е.
- Митьо. Да, същият. Имаш ли да ми дадеш пари назаем? (тфа съм аз)
Какъв цвят са жмудите? - Иво имаше право, но трябва да вметна, че когато жмудите придобиват две от най-често придобиваните до този момент от тях външности (разбира се, те придобиват каквато си искат външност, но досега често са се явявали на простия народ по този начин), те нерядко...
- ако са под формата на кръгло плодче с косми по него, са жълти, със зелено листенце
- ако са под формата на голяма скарида, която се клатушка (куфее) под съпровода на "Жмудас Прийст", са кремави

Какво харесваш в София? - Хората. Еректората. Културният живот, поне го има. Сергиите за стари книги. "Български книжици" и останалите книжарници.

онези момичета които кръстосват между мензата и гълъбарника и са толкова-
хубави-че-ми-иде-да-се-гръмна
и онези които бързат по жълтите павета и говорят по телефона с гаджетата си
и онези които четат как да рисуват птици в рейса
и онези които пишат докторантура в българия понеже са психично увредени
... копеле

Умирам от скука, препоръчай ми нещо за четене. - Хвани някоя турбокласика от книжарницата си. ФМД, примерно.
Или пък се зачети в Джеймс Фрейзър или Джоузеф Кембъл.

Би ли пил боза с майонеза, само за да се направиш на интересен?

Нпиши един Шекспиров сонет и един италиански сонет на сериозна тема, без да е гавра, сатира или нещо от сорта.
Кой ти е любимият цвят след жмуденото?

Сподели поне една причина да няма радост за теб и за мен.