eм значи не е грип

Искам да се оплача, че искам да намеря темата искам искам, ама няма и да напиша, че искам портокалов сок на фанер (онзи с консервантите/парченца плод/), ама ц...

ужасТна трагедия просто .. направо ми се къса сърцето

viewtopic.php?f=15&t=12631
ето излей си душата

как мислиш? ще ми олекне ли на душата, като уцеля темата?

вечно признателна, човече ;]

Ок, това просто... не е хубаво. Никак не ми харесва.
(Недейте да четете по-нататък)

Преди два месеца... почти... го оперирахме. Ветеринарят отстрани целия тумор. Целия отвратителен, голям, дълбаещ в котката ми тумор. Котка, която живее вкъщи и за която се грижа вече 10 години. Това не е малко време.
След това разви образование на кожата... голяма, отвратителна, червена рана, която по всички показатели индикираше начало на кожен рак. И с това се преборихме. ..... му, не знам как, но се преборихме и тази рана я няма.

Докато преди около 10 дни не напипах ново топче. Колкото сачмичка, а сега е почти два пъти по-голямо. Пак в близост до млечна жлеза.
А тази вечер с майка ми открихме още един тумор - голям колкото предишния, до трета млечна жлеза.
Проклетото нещо метастазира навсякъде, където му падне. И се развива с нечовешка скорост! Бях толкова внимателна, постоянно го преглеждах, опипвах, търсех следи от нещо... Тези образования се развиха от нищото!
Е, поне вече знам, че не е била моя вината... не е било по невнимание, още първия път. Не е било защото не съм го гушкала достатъчно и не съм му обръщала достатъчно внимание, за да забележа тумора в самото начало, преди месеци, когато предполагаемо е бил почнал да се развива...
Вече знам, че той се развива буквално за дни, най-много седмици. Със скоростта на светлината, неумолимо... не можем да го спрем.

И докато аз знам как да се справя с това, знам как да изместя гледната си точка, перспективата си... да погледна нещата от правилния ъгъл... и да се справя с това... очевидно не съм единствената, която живее в този дом. И направо не мога да си представя как ще убедя майка ми, че вече трябва да започнем да обмисляме вариант за ново котенце. Да потърсим семейство с грижовни стопани и здрави родители... необходимо е. Нужно е.
Но тя не иска да го приеме! Не иска да чуе за това! И не е това, че тя е по-привързана към това животно от мен, но тя е много по-склонна да се поддаде на нещастието и да страда с месеци... неспособна да погледне напред. В сравнение с това, какво означава моята способност да продължа?

(Ето това е истински душевен отпадък. И ако сте стигнали с четенето чак дотук и сте го прочели цялото въпреки предупреждението в началото - значи сте идиоти.)

Ти ме наричаш ИДИОТ?

Силвееее! *Гуш*

дъъ..

размазващо парти на Moshic....

свалям си Симс 3

Човек, недей. Аз си го свалих лятото. Добре, че не беше на моя комп, де. Болен е. Просто болен, един път като почнеш да цъкаш и се зомбираш...

***** ** мамалигарска, ееееей!
Ама наистина има някакъв балкански синдром, когато става дума за организация, вършене на работа и уточняване на детайли. То бива, то може, ама... Но няма да оставя нещата така - тоя път не са познали.

"So nonchalant I bet you get what you want but so do I and I ain't losin' today..." Remember?
Особено пък когато става дума за тях.

Ей, много тъпанари, много нещо....

+1