http://www.youtube.com/watch?v=ZDHl4UmpHps Изчезнаха учителите авантюристи. Учителите, дето може да споделиш със него, да го поканиш на кафе. Мен са ме викали на кафе и на рожденни дни. Не че не съм се напивал, напивал съм се и много пъти съм падал, пак съм ставал, пак съм са напивал.
Мъчно ми е, мъчно ми е, че няма вече така учителите от моето.. от моята характеристика, разбираш ли. Няма ги вече така хората дет да... със отворените сърца... да кажат две-три добри думи. Не че не съм удрял, тупвал съм някои, естествено. И досега някое момче като ми каже "Аве така и така..." като му шибна два шамара, то ше се опраи.
Ето, пенсионираха ме. Пенсионират, щот съм честен и откровен човек и винаги съм държал за дисциплината. Не че не съм удрял, се се е случвало да цапнеш някои, но аз никога не съм спестявал пък, като срещна да речеме директора, съм си мислел да му кажа "чукундур", и съм му казвал: "Ти си чукундур", казвам. Той после ходи, рита, фърля по мене разни пили, чукове триони, но аз си знам- на тоя човек съм му го казал. На бразователната система сто пъти съм казал: "Вие сте, вие сте съм ви казвал, котенца бе, котенца сте бе. Вие 'ка'м не сте лъвове бе, трябва да сте лъвове, да ви уважават като лъвове, а вие викам сте котенца бе.
И на тва, че ше си ходим на село, ще си ходим при жената. Те пак ще ме потърсят. И досега ми се обаждат ученици, от Ню Йорк ми се обади една моя ученичка: "Нема кой да ми шибне, ми вика, два шамара, да ми сплеска бушона" казва. Ей такива неща. Изпрати ми, викам, пари, изпрати ми, викам, поканата и ше дойдем в Америка и не само на тебе ще ти откършим два шамара- на който искаш ше такоа. Аз за шамари ли, не се стискам. Е на вкъщи, примерно, жената кат фана- бой, бой, пребием я- оная казва "Защо?", викам щот те обичам викам, затова те бия- е кучето като го бия, то знае, разбира и изпълнява, щот го бия, казвам, тебе ако не те бия как ще изпълняваш?
И себе си бия по някой път както си лежа си спа, стана па си зема една талпа па се бия бия. Е тука горе затова ми е сплеснато. И ме викат по конференции в чужбина, ка'т що ти е сплеснато- викам щото се бия. И други хора са ме удряли. Не мога без бой, е с бой ще си умра- с бой съм се родил, с бой ще си умра. Аз кога съм се родил, майка ми фанала едно, разбираш ли, джезве и с джезвето туп по главата ме е праснала, па аз затова съм си станал учен човек и съм преподавал. Въобще боя, той изгражда- той не да разгражда, той изгражда. Сега не ги бият сега само мъмрят. Не моеш да мъмриш брат, не можеш. Се едно хан Аспарух да мъмри, не. Се едно Симеон да мъмри, разбираш ли, войниците, кога са се били на Шипка, разбираш ли, горе на К.. на Колкотница.
Аз и сапун, колко пъти съм му казвал, викам ти дай, ти дай викам два.. две кила моркови, пък после викам мини във Сърбия и ми се обади по телефона, щото казала жена ми "еми няма салфетки"- викам, ми няма- няма щот то едното не може да се съизмери със другото камионче на детето, което му купих за нова година.
И вчера ми се обаждат, че Майкъл Дж.. Джексън, защо не съм му бил уважил на рожденния ден, със дъщеря ми, Димиртичка. Да сме се събрали във Брацигово, разбираш ли, на хижите, разбираш ли, да ходиме нагоре да копаеме картофите. Че човека иска натюрел. Не че нямаме чукове и триони, и.. и не че примерно сме бедни, да кажеш, да не можем да си отворим две врати, не.
Жена ми и тя да земе разбираш ли да се качи на един кон, па да се цапнат, разбираш ли, къде горе, Шумен, в една табела, та я погребвахме вчера. Та не моем пък после да я извадим, щото си бях забравил в ковчега три ролекса, разбираш ли, си бях забравил. И всичко това аз трябва разбираш ли да го пренеса, да го напиша на автобиография. Добре, ще издаде, Джорд Лукас ми дава и пари, вика "Издай, издай автобиография"...
Аз не че нямам чалма, ама понеже съм си грък по националност...