казаха ми, че най-накрая съм направил 1 добро дело

егати якото слънце

Потвърждавам

Не вярвай на хорските приказки...

След цяла седмица обещания в стил "само да мине изпитът и отивам", най-сетне се занесох да видя изложбата на Величко Минеков. Ми струваше си, пък!
Да не говорим, че това се случи благодарение на странното работно време на Столична библиотека, което ми освободи цяяяяялата сутрин за разходка, въпросната изложба и обяд в китайски ресторант след случайна среща с познат, когото не бях виждала от месеци.
Много приятен ден (и времето е чудесно, дано се задържи така още... 3-4 месеца (поне).

Разходчица в планината

Цял ден навънка с колегите, аз нещо станах шопинг-маниак и похарчих сумати пари за дрехи... и ядене..
Пак се гаврих в Индийския ресторант бтв....

У нас има зайче.... още е бебенце, женско е и много игриво...

Купих си яке най-накрая след брутално 3 часово обикаляне (тва днес, не броя през изминалите седмици колко съм обикаляла). But now it's over

Точно на мен, дето на практика нямам социален живот, трябваше да ми се случи това - точно реших, че ставам супер сериозна в ученето и се заемам с една ужасно трудоемка курсова работа (т.е. с 3, ама за едната вече видях обема на материала и прочие), и се оказа, че постоянно имам някакви ангажименти от социален характер. Не, че е лошо, ама ей това е - не може да се учи и толкоз. То аз нямам вина в случая.
Както казваше един приятел, дето 2 пъти го е удрял ток: "Няма, няма, че като проима..."

Ммм, ново яке - подарък от братчето и то каквооо - гъши пух/downfeathers и всякакви глезотии по него.

Посъбрахме се с колеги и съседи в 51ви блок .... китара, уииски, бири, наргиле .... доволна вечер.Спал съм 2 часа за изминалите 36 .... и сега ще поспя малко.Като цяло доволен ден.

Да бе, аз ви видях като се връщах към 1.30.

неочаквана изненада