Красимира Кубарелова - "Стари шлагери и крем брюле" - забавно и леко четиво от "женски" тип (но въздействащо много позитивно!)

За пореден път се убеждавам в уникалността на Николай Райнов - той просто е невероятен в творбите си Един от хората, заради които бих се гордял, че нашата литература е на такова високо ниво

Ми, на мен ми допадат Далчев, Елин Пелин, Йовков, Талев, Димчо...
Гео Милев и Вапцаров са велики,
пък "Тютюн" е скучен...
Яворов го подозирам в неосъзнат хомосексуализъм, в което, разбира се, няма нищо лошо...

"Антихрист" на Емилян Станев е страшно произведение, още по-страшно е "Хоро" на Страшимиров.

За мен на първо място са двама : Ботев и Далчев.

Попаднах на един доста добър писател, майстор на късия разказ - Панчо Михайлов, българин с македонски произход ^^ Много красиви разкази има, доста ми харесва

за пореден път се уверявам, че Кирил Христов е написал невероятна проза! Определено се носи към върха, където са любимите ми писатели

Ем май само аз си пиша в тази тема, но да си кажа:

попаднах на доста любопитен писател, представител на така да се каже българския авангард... макар че съм прочел само един разказ негов той успя да разчегърта любопитството ми доста и ще започна да диря и други негови неща: Ясен Валковски

дядо Вазов

Теодора Димова - "Майките" - впечатляваща!

Аз харесвам Далчев,Вапцаров,Смирненски,Багряна,Блага Димитрова,Дебелянов го обожавам,също Яворов.
От по-съвременните Надежда Захариева и Камелия Кондова.Има една книга на Ваня Щерева,която ми допадна,но останалите й са пълен абсурд !
Харесвам "Под игото" , " Тютюн" , " Осъдени души".
Има и още,но сега нещо изключих

коя е книгата?

Май беше " Образцов дом " .Не че е нещо гениално,но ми беше интересна.Като цяло творчеството й е малко несвързано и джаста-праста - каквото й е дошло в главата,го е написала...

Сред любимите ми български книги е "Време разделно" - уникална творба!
Допада ми и лириката на Ботев, Дебелянов, Смирненски, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов (и заветното ) и др.

Чудя се как никой не е споменал "Крадецът на праскови?

Яворовата лирика.Вапцаров също. Дзифт на Владислав Тодоров (sun) ...

Allons, enfants de la patrie!

Деца на Франция, напред, на бой!
Денят на славната борба настана.
Напред, да подкрепите с меча свой
издъхващата сила на тирана
там, в македонските поля, гори.
Аllons, enfants de la patrie!

Вий друг път чужди чупихте окови
на Марсилезата под славний звук,
но днес, на вашите деди напук,
ковете за народ вериги нови
в земята наша, траур що покри.
Allons, enfants de la patrie!

Свобода, правда, светли идеали
красяха ваште горди знамена;
но то било в наивни времена,
в заблуда зла тогава сте стояли;
от тоя спомен срам ви е дори.
Allons, enfants de la patrie!

Горко вам, роби, тежко вам, страдалци,
кого смущава ваший плачущ зов?
На угнетителя е френската любов.
Напред, французи, кафри, сенегалци,
на хищника съюзници добри!
Allons, enfants de la patrie!

Какво, че Франция горд враг подтиска,
че в прах е тя, какво е вам,
че при срама се нов прибавя срам?
Че вечна кал ви знамето оплиска
там в македонските поля, гори?
Allons, enfants de la patrie!

На революцията ваша горда
потомци изродени в пошлостта,
до вас не стига викът на честта —
не рицари сте вий — наемна орда,
дошла да роби, коли и гори.
Allons, enfants de la patrie!

Октомври 1915 г.