Тези действия трябва да бъдат изявени и по отношение на собственика (съсобственика).
С какъв шрифт трябва да го напиша???

(Което ме връща към съмнението, че и в тази тема май някои мои мнения се четат отгоре-отгоре, което води до такива недоразумения и ми се налага да повтарям. А обикновено, след като пиша нещо, то смятам, че има защо да бъде прочетено.)

А за владението - с времето по един или друг начин са се насложили допълнителни елементи освен фактическа власт и намерение да се свои(владението трябва да е непрекъснато, явно, спокойно), и съответно, ако някой от тези елементи не е налице, няма и владение.

Ами не знам "изявени по отношение на собственика" не мисля, че значи че собственика трябва да знае.На едни приятели така една баба им взе по давност някаква селска къща.Съвсем забравили за нея, онази се нанесла вътре седяла 10 години, поддържала имота,плащала сметки и накрая получават призовка.То че на тях не им е дремело за едноетажна селска къщурка с малък двор е едно на ръка, но те до последно не са знаели, че онази се била нанесла вътре и накрая - хоп - айде без къща.
Edit:Аз лично това го тълкувам като изземване на правомощия на собственика, а не като това той да знае.

A какво тогава е упражняването на фактическата власт, ако не изземване на правомощия на собственика(друга тема е основанието на това изземване)?
А иначе - защо според теб част от условието е, че собственикът е в Австралия? Според мен това му позволява да обори презумпцията на чл. 69 от ЗС, като вече в тежест на ответника е да доказва, че е владелец, защото е известил собственика или той е имало начин да разбере, но не го е направил, следователно е проявил незаинтересованост. Все пак има разлика между това да си в България, да можеш по всяко време да си погледнеш имота, да влезеш във връзка с хора, живеещи до него, да се усетиш, че държавата не си търси данъците за имота и от това да разбереш, че някой упражнява фактическата власт. Алтернативата е да се позволи на всеки да каже, че упражнява фактическата власт за себе си пред един камион хора, но пред собственика да обяснява, че той само бере круши от време на време и т.н., т.е. да се остави без защита собственика. Според мен цялата идея на придобивната давност е да се санкционира определено отношение към факта, че друго лице упражнява фактическа власт върху имота с намерението да свои, но не да се санкционира незнаието, че владението ти върху собствената ти вещ е отнето.
Още веднъж - казусът е доста абстрактен, в смисъл, Анев не прави нищо по въпроса цели 12 години(но все пак отказът от право на собственост върху недвижим имот е формален), от друга страна нито Петров, нито Иванов споменават нещо за придобивна давност, т.е. според мен точно такава ситуация реално трудно може да се получи. затова и смятам, че всякакви дреболии като това "в Австралия" не са случайни.

Ами аз мисля, че ако Иванов беше се позовал на давността преди Анев да подаде иск - то той щеше да получи собственост по давност.При положение, че придобиването по давност не става служебно - ако ще и 50 години да са минали - Анев , като реален собственик, ако подаде иск - ще си получи собствеността.
Това, което казваш има логика, че може да има някакво значение пребиваването в чужбина, но все пак никъде черно на бяло не пише, че собственика трябва да бъде уведомен за владеенето на имота му от друг.Това е задължение и отговорност на самия собственик да не остава имуществото си без надзор.Да , това което цитира може да се тълкува в тази светлина, но не е ясно изказано, а в правото мъглавите формулировки са предмет на съдебни спорове.А и забележи, че според чл. 69 от ЗС , този който реално е владелец се предполага, че държи собствеността като своя, освен ако не се докаже , че я държи за другиго - т.е. тук Анев трябва да доказва, че Иванов я държи за него, за да бъде Иванов само държател.Това, че Анев не е знаел не съм сигурен дали убедително би доказало хипотезата, че Иванов държи имота за другиго и по този начин да не бъде владелец, а само държател и съответно давността да не тече.Но в случая - дори и да е владелец - Иванов вече е изпуснал влака, защото не е предявил претенциите си за придобиване по давност навреме.Единствената придобивка, която е имал е ако му е учредено право на суперфиция, извадил си е документите за строеж и си е построил къщата, която по-късно продава.Това е малко бесмислено за казуса на пръв поглед, но може да е уловка - така да се провери съобразителност.В смисъл - логиката диктува, че споменаването на разрешителните за строеж не е случайно и съответно те се получават само при учредена суперфиция.Това може да е скрит факт в казуса, който да предопределя други неща.Поне на мен така ми се струва.

По принцип формулировката поне за мен си е достатъчно ясна в тази посока, а и ако се допусне прекалено лесно придобиване по давност, то системата ще е нестабилна, няма да има сигурност, което не е в ничи интерес. В разрез с правните принципи е собственост да се отнема толкова лесно, тъй че още веднъж - не се очаква непрекъснато човек да бди над имотите си, та да не би да се пръкне някой владелец, въпросът е какво правиш, когато разбереш, че някой ти е отнел владението - едва тогава реално можеш да реагираш по един или друг начин.
За презумпцията на чл. 69 - нали казах, че би трябвало да е достатъчно Анев да докаже, че не е знаел, за да я обори и оттам нататък Иванов има да доказва, че всъщност е владелец. И, пак ще се повторя, тъй като ответник е Петров, а Иванов е неправилно привлечен като подпомагаща страна, то той може да се възползва чл. 191, ал. 2 на ЗЗД(стига да е владелец).
Хипотезата на суперфиция - какъв иск ще предяви Анев? Ревандикационен за имота или за сградата? Защото той си е собственик на земята в тази хипотеза, просто не може да я ползва изцяло или отчасти, а сградата е собственост на Иванов. Според мен и при двата варианта няма как на Анев да бъде присъдено каквото и да е.

Ами да, ама пък и не е толкова лесно отнемането на собственост.10 години да не разбереш, че някой се разполага на твоя собственост, грижи се за нея и плаща данъци/сметки и т.н. е малко трудно.А иначе как ще се докаже, че Анев не е знаел за това, че Иванов му държи земята като своя?Иванов трябва да му изпрати официално писмо ли?По тази логика няма как някой да стане собственик на пустеещ имот въобще, защото като не знае кой е собственика - как ще му съобщи?И това от друга страна не мотивира собствениците да следят имота си.Не мисля, че 10-годишен срок води до нестабилност, но след като и двамата не сме специалисти в областта - защо не питаш по този въпрос някой от твоите преподаватели ( за предпочитане професор, а не асистент) и да видим кой в крайна сметка от нас двамата е прав.Наистина и двете гледища имат логика - едното да стабилизира собствеността, другото да мотивира собствениците да се грижат за своето- така че аз лично не се наемам да заявя категорично позиция по едно от двете.

А относно ако Иванов има суперфиция - ами иска на Анев трябва да бъде за имота, който е бил във владение на Иванов и тука твоята хипотеза е изпълнена - той дава суперфицията на Иванов и заминава за чужбина, което оставя Иванов владелец и над парцела.Анев не може да каже, че не е знаел това, че Иванов ще владее парцела, а не се казва че имат уговорка да му го държи само.

Така, за манифестирането на намерението да се свои по повод на собственика - доколкото разбирам и професор Владимир Петров е на същото мнение(съдя по това, което каза за сроковете за искове по чл. 75 и 76 от ЗС). Освен това има не една хипотеза, в която собственикът просто няма как да разбере, че имотът се владее от друго лице(например собственикът е в затвора, в кома, в чужбина и т.н.) и според мен (идея, която не вадя от въздуха) не е правилно да се мисли за интереса на едно лице, което е окупирало чужд имот(друг е въпросът при добросъвестното владение). Наред с това - придобивната давност не е толкова санкция спрямо собственика, а си има фунцкия за доказване правото на собственост на сбствено основание, а не чрез проследяване на дълга верига от праводатели.

В хипотезата на суперфиция Иванов ще има голям проблем да докаже, че е владелец на земята, а не просто държател(за сградата не става дума - Иванов е нейн собственик).