Имам домашно, помогнете ми да го напиша, защото аз не мога.
Кажете ми, защо мразите/бихте мразили книгата?

Защото като се натрупат много, трябва да мисля място, където да ги сложа/подреда

Хм, защото пристрастява, може би. Вкарва те в една реалност, от която понякога е трудно и болезнено да се измъкнеш, за да се върнеш в действителността Или ти отваря очите за неща, които би искал да не знаеш. Но това зависи основно от самата книга.

Книгата те експлоатира по троен начи: отнема ти времето, парите и мястото... Не ти оставя много от живота ако се пристастиш...

Книгата - в основния си вариант художествената литература ( все пак има научни, учебници и т.н.) е все пак фикционална. Ти четеш за чуждия живот, мечти, преживявания, които тъй като са измислени целят винаги да са по-интересни от твоите. Там хората спасяват Света, бият се с армии, намират истинската любов, държат се винаги правилно ( хиперболизирам нарочно). Поставят ти се едни много високи летви на очаквания към истинския живот, чувство за нереализираност и непълноценност. Това като един по-"възвишен" аргумент, защото все пак заемането на време, място и пари причина ли е чак да я "мразим". Според мен и моето не е в такава степен, но темата е нарочно така провокативно поставена и ти можеш да преувеличаваш

Веднага ти отговарям - мразя много от любимите си книги в някаква степен. Причините:
1. Свършили са. Прочела съм ги и дори и да се връщам към тях, да ги препрочитам и да откривам по нещо ново, идва момент, в който просто довършвам на глас започнатото изречение, без да гледам редовете. Да не говорим и че колкото и нови неща да откриваш, първоначалното очарование не се повтаря. Нещо като изгарящата страст, която постепенно отстъпва мястото си на кротка, нежна, всеотдайна любов. Кофти пример, но ме разбра.
2. Чета, чета... и осъзнавам, че нещата, които чета, се случват само в книгата.
Защото аз искам онзи Дарси от "Гордост и предразсъдъци" - който може да е жесток, може да е себичен, но в един момент се оказва, че това е само маска или начин да се предпази от тъпотата и светския празен шум - и се оказва, че е точен и знае какво иска и как да направи жената до себе си щастлива.
Защото искам лорд Огастъс от "Ветрилото на лейди Уиндърмиър" (категорично съм заявила, че това е мъжът на живота ми, особено варианта от последната екранизация), който ще бъде мъж, ама мъж на място - който ще е надскочил ограниченията на времето, в което живее и ще съумее да види истински ценното у една жена и, веднъж открил я, да я запази, без да опитва да я променя. Щото искам, искам, ама, както се казваше в една друга тема, няма. Понеже тия неща стават само на кино/в книгите. И ей затова ги мразя толкова, колкото ги и обичам.
И да, и аз искам да бъда като Холи Гоулайтли, обаче тя би могла да оцелее само на страниците на "Закуска в "Тифани" - ако би съществувала днес - тук и сега - светът щеше да я смели, да я смачка безотказно...
И ей такива работи...

Ще почнем да се повтаряме Аз ги обичам, ама иначе ако ги мразех, сигурно бих ги мразила заради това:
Мразя книгата, защото прашасва и ми заема мястото.
Мразя книгата, защото ми отнема от времето и парите.
Мразя я, щото ме кара да искам невъзможни неща.
Мразя я, защото е скучна и не пише в нея нищо, което да ме интересува
Мразя я, защото не ми е интересно да чета измишльотините на някой друг
Мразя я, защото не ми харесват хартиените й листове и миризмата й

Стига ми толкова, че ще взема да си повярвам
Иначе и аз завиждам на някакви хора, които не са чели някои прекрасни заглавия и знам, че им предстои нещо много готино >.< А аз няма как да го изживея отново, защото веднъж като си прочел една книга, повторното четене никога не екато първото. В момента съм в някаква тотална Хари Потър вълна и ... колкото и да препрочитам нещата, те никога няма да са такива, каквито бяха при първият прочит и при тръпката от следващата книга

Ако се сещаш за онзи цитат, за който ме попита.
Мисля, че може да ти бъде от полза.

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.


Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.


Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.


До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

Понеже е прекалено умна, а аз съм тъп и след още сто години неуморно четене може и да хвана половината от смисъла й. И при все това няма да съм нито богат нито кой знае колко известен.

Защото дава знание, а знанието винаги усложнява живота

Защото ми губи времето, защо да се занимавам да чета, след като мога да гледам филми Защо изобщо да чета -- това не е толкова на мода, колкото да се натокам и да ида на дискотека, където никой няма да ме пита какво съм и не съм чел/а

Защото насила ме карат да чета книги (за училище, университет), а те не са ми интересни и ги мразяяяяяя

Защото НЯМАМ ВРЕМЕ, а книгите са много дебели и ме мързи да ги чета /естествено, бидейки зает с други *високоинтелектуални неща* междувременно/

Защото ме заболява главата от нея. Дееба, тези от БАН как успяват???...

Защото да четеш книжки няма да ти плати наема.

и т.н.

Усетих иронията в другите точки, ама трябва да ти кажа, че тази нерядко е съвсем реална за мен. Отврат.

* Голяма част от тях не ги и чета. Младостта ми е ценна.

Редактирано: Ахаха, току-що видях, че една приятелка се е присъединила към група във ФБ, наречена: "I blame Disney for my high expectations of men" Ама не е само Дисни, де - и неанимационните герои си имат определена заслуга. Иначе при подходящ Звяр, мога да бъда съвършена Бел, това е факт - ей затова ви казвам, че книгите лъжат и подвеждат, тяхната кожа и подвързия.

Щото си представям разговор:
- Ти ли си Звяра?
- За тебе, мацко, и звер ше стана...

Защото служи като инструмент на псевдо-интелектуалците.

От който истинските интелектуалци може би не се нуждаят?