|
Обущарят в Студентски град е некадърник!!!
Става въпрос за точно този обущар от будките до студентски стол N4. Разбрах за него именно от тази тема и преди време му занесох едни ботуши. Ботушите бяха с токчета от типа "зимни, но не за ходене по лед". Проблемът беше разлепени подметки.
Въпросният обущар, след като ми дръпна една реч защо си купувам глупави обувки на токчета, каза, че може да ги поправи. Подметките трябвало да се залепят и след това да се забият малки пирончета в тях, за да не се повтаря проблемът. Това, естествено, са две услуги - плаща се и за двете. Всичко това звучи доволно и правдоподобно - и друг път други обущари са ми лепили подметки на други обувки и после са поставяли пирончета. Платих му между 10 и 20 лева. И не съм се разправяла излишно за това, че коментарите за моя вкус към обувките не са негова работа, нито му помогнах да прозре факта, че ако всички започнем да ходим само с маратонки, то той ще остане без работа. Обущарят намаза обувките ми на две на три с лепило още докато бях там, но не ми даде никаква разписка за това, че съм му платила и за какво съм му платила, нито някаква бележка с номер, по който да потърся обувките си следващия път.
Както се разбрахме след два дни го посетих отново, за да прибера собствеността си. Той ме попита какво искам. Аз му отговорих, че си искам ботушите, които съм му оставила и направих кратко описание. Явно, че описанието не му помогна, тогава добавих и частта с "трябваше да им сложите пирончета", която го обърка още повече. Показа ми рафта с обувки и ботуши и каза "Намери ги тука!" Добре разбирате, че ако си бях харесала някои други повече от колкото моите собствени, бих могла съвсвем спокойно да си ги присвоя. Не го направих. Взех моите си, поогледах ги и казах "Ама те са само залепени". Той се престори, че изведнъж се сеща и отговори "А, да. Еми те се залепиха добре и нямаше нужда от друго." Вярно, че бяха добре омазани с лепило отстрани, но както разбрах по-късно това не означава непременно "добре залепени". Тъкмо надигах глас, за да си поискам обратно парите за втората услуга, когато човекът просто излезе, за да отиде до колата си, оставяйки ме сама в будката с всичката тази чужда собственост. Тръгнах си с мисълта никога повече да не стъпя там. Вкъщи се опитах да изстържа жълто-кафявите наслоения от обувките си. Горе-долу се справих и скоро настъпи момента за първото излизане с поправените вече ботуши. От Студентски град до центъра с автобус, малко разходка там, после до университета с автобус, малко ходене по коридорите и после обратно с автобус и малко пеш от спирката до вкъщи. Бях пропътувала едно разстояние, което може да се нарече голямо, но бях извървяла доста малка част от него. На излизане от университета подметките се разлепиха. Първо едната, а докато се прибера и другата. Беше много смешно и много засрамващо в същото време.
След този инцидент реших, че трябва да пиша тук, за да предпазя поне няколко човека от некадърността на този обущар. Но знаете как са нещата - изпити, излизания... Така и не намерих време. Сега обаче една моя приятелка, на която не бях разказвала приключението си, пострада и това ме провокира да дам гласност на недоволството си. Ще ви спестя нейната история, защото и без друго вече прекалих с текста.
Приемете моя съвет - не давайте обувките си на този обущар, освен да ги омаже на друго не е способен. Аз лично ги нося на един много добър професионалист в родния ми град. Малко разнасяне пада, но скоро не ми се рискува пак с някакви псевдообущари. Ако не желаете да прочете поста ми или да ме послушате - ваша воля. Така или иначе след 20 лева хвърлени на вятъра и един съсипан чифт, ще станете мои сподвижници.
|