Вярвам, че "златната среда" е най-добрият вариант в повечето ситуации. Но лично аз май я постигам, като залитам ту в едната, ту в другата крайност и средноаритметично се получава някакъв приемлив баланс

Това ми напомня за случая, в който трима статистици отишли на лов за зайци - както си дебнели в гората и хоп - от единия храст изскача заек и тръгва към гората. Първия статистик вдига пушката и бам - улучва дървото вляво от зайчето. Втория веднага се включва - бам - дървото вдясно от зайчето. Третия се усмихнал и не вдигнал пушката.
Заека естествено спасил кожата, на което двамата стрелци ядосани се скарали на третия - "защо не стреля, щяхме да го уцелим", на което третия объркано отвърнала "ама ние средностатистически го уцелихме!"

Или за "аз ям зеле, ти ядеш пиле, но двамата не ядем пиле със зеле"

Приемам иронията С други думи теорията не винаги има практическо приложение в реалността.

Според мен трябва да си щстлив на момента. Ако си по-щастлив в крайностите - давай в крайностите Ще имаш в голяма доза предимствата на избраната крайност, но и недостатъците й. Ако те влече да имаш от всичко малко недостатъци и малко предимства - действай така.


п.п. и сори за спама - мн здрава котка - твоя ли е?

Ами ако човек живее едновременно крайно и балансирано?

Колкото и откачено да звучи понякога медитацията в една или друга форма наистина помага. Като цяло вътрешното спокойствие и крайностите не са в противоречие помежду си, дори напротив- човек може да се отдаде изцяло на положителните емоции, но когато го завладеят мрачни мисли да се придържа към златната среда. Въпрос на светоусещане и нагласа.

За жалост "крайностно" живея-дойдат парите и ми е блажено като савана през дъждовен период после като свършат съм на доизживяване и просия

баланс се старая.

но понякога изтрещявам и не мога да се удържа.

И се криеш в мивката :]

Научих се да балансирам като ми се наложи да нося много дини под една мишница наведнъж и съвсем сама.
Преди този момент бях хаотична, крайна, излизаща и влизаща от емоция в емоция, неорганизирана и не в час.
Сега балансът е разчетен за всичко и рядко правя копромис с мисления си график.
По подпис съм 'доказано жива', но си мисля,че отдавна съм спряла да живея...
Понякога ми се иска отново да съм този краен хаотичен човек, който бях

Мдаа, Joker такава те помни...

Joker никога не ме е познавал (извън форума), за да ме помни

И защо намесваме колегата нещо не разбрах.

Балансирано си живея аз, никога не се напъвам.

Спокойствие > всичко

Сигурно му се вика баланс, не зная. Старая се да правя всичко, което смятам за редно и да постигам своите си цели. Имам си представи какво искам от живота и гледам да не се отклонявам много. Не обичам крайностите, изглеждат като както психологът от училище казваше `душевен дискомфорт`... Само в отношенията си с хората съм крайна, което също не се знае доколко е добре, но там човек или обича, или не, или лъже, или не, или може да му се разчита безусловно, или не.....

за съжаление бих се определила като човек на крайностите- рядко уцелвам "златната" среда, и то е умишлено, защото понякога , според мен, в някои ситуации, тя хич не е златна, обичам да поставям въпроса като "или-или", не и като "ако..."

на баланс и крайности