Хлъц! Хлъц, хлъц!
Сериозно. Имах желание да гледам "Детски игри" ("Jeux d'еnfants" / "Love Me If You Dare") още преди меееееесеци, но той така и не благоволи да се свали. И едва тази вечер видях - съвсем случайно, при това - че всъщност го имало и другаде.
И... ами... дадох си сметка за 2 неща - първо, очевидно любимото ми кино всъщност е френското, а италианското остава назад, защото от него, колкото и да обожавам Торнаторе, май е единственият (окей, де, и Бенини). А французите правят много безумни и абсолютно очарователни филми. И стигаме до второто - разбрах защо не понасям американски филми на ужасите. И изобщо филмите с етикет "хорър". Просто са изкуствени, а и защо ми е да гледам зомбита, когато хората са онези, които причиняват истинския ужас - който ужас може да бъде видян като съвършено изтънчен, неуловим, почти несъществуващ.... като закачка, като любов, като детска игра... Да направиш филм на ужасите по добрата стара рецепта не е трудно - но не е и кой знае какво постижение. Да оставиш впечатление за пълна психария от една невинна детска игра - е, признавам им го.

Да, този филм си е филм на ужасите. Но в него няма зомбита, отрязани крайници или реки от кръв. Просто... една кутия и две деца, започнали игра, която не могат да спрат. Прекрасно кадриране, филмът е сниман брилянтно, цветовете са невероятно "френски" и всичко е наистина красиво. А аз просто настръхнах. Макар че ако гледаш внимателно, краят ти е известен почти от началото.

Ето ви трейлър, за да видите за какво иде реч и да не се разочаровате, ако очаквате писъци и т.н.т. Филмът не е такъв - психото в него е префинено, сякаш остава на едно подсъзнателно ниво. Абееее... различен филм. Ако си падате по екшъни/хоръри и американско кино като цяло, не си губете времето. Ако не - препоръчвам го горещо!!!
http://www.youtube.com/watch?v=MtzjUjVQe9Q
For better, for worse, for now and forever...

А, да - и никога не съм мислела, че ще чуя толкова версии на La vie en rose, събрани на едно място.

Италианците си имат Антониони, ако ще само той е достатъчен за киното.
А модерният хорър в лицето на слашъра и той кажи-речи оттам си е дошъл, зомбитата също. Не може без хорър, сега ще разчупим с някакви крайници и много кръв.

2012 и бях доста разочарована..

На Антониони признавам (с огромен срам), че май не съм гледала нищо. Но каквото съм гледала на Пазолини, Фелини и Бертолучи, например, все не е било моята бира. Например, много исках да харесам "Мечтатели" - ама не стана. Никак даже. Твърде самоцелно провокативен ми дойде. За сметка на това, имам усещането, че Торнаторе само за мене е снимал - това "Кино "Парадизо" (който смятам за най-съвършения филм евър), това "Легенда за пианиста", това "Малена"...
Въпрос на вкус.

Но тоя филм много, много ме грабна (без да влезе в Топ 10, да речем) - просто си струва да се види. А колкото до крайниците и кръвта... за всеки влак си има пътници. Това е единственият жанр, който и с въжета не може да ме удържиш да гледам. И то не щото ме е страх, а защото са ми нелепи и тъпи, колкото и добре да са направени - някви хора плашат някви други, които се избиват и крещят. Ми някак... не знам.

Spread-Професия жиголо

Зомбиленд - свежа хорър комедия.
Крайници, черва, кръв, гнусни зомбита и Уди Харлсън.

Не мога да си представя как някой може да не харесва филм на Пазолини. Тоя човек толкова добре хваща човешката природа... Сало и Теорема са едни от най-добрите филми правени някога.

Както някой може да определи "крайници, черва и кръв" като "свежо".
Пазолини може да е гений, психолог и прочее... но не пасва на моето светоусещане. За тая работа си имам Торнаторе.

Зомбиленд беше свеж, индийд. (:
Всъщност може би най-добрата зомби комедия след Shaun of the Dead.

На Пазолини, каквото съм гледал, Евангелието ми хареса най-много. Е на места беше досадно само с преките цитати и изреждане. Декамерон пък едва го изтраях, даже го гледах в Дома на откриването на панорамата.

Като махнем на Зомбиленд зомбитата и Бил Мъри, като даже нито едно от двете не беше използвано много добре, остава обикновена, тъпа, мелодраматична комедия.

Mary and Max

Много забавно и смислено филмче, засяга важни екзистенциални въпроси (примерно защо възрастните жени си боядисват косите в синьо, трябва ли шофьорът на таксито да ти плаща, ако кара на заден ход). Може би най-доброто, което съм гледала през последните 2-3 месеца

Veronika Decides to Die

Въпреки че е по роман на Paulo Coelho, филмът не е лош. А и има страхотен саундтрак.

Последната серия на "Монк". Колкото хубава (точно така трябваше да свърши, много се радвам на тая врътка в сюжета, която измислиха накрая), толкова и тъжна. Епилогът наистина беше трогателен, а като добавим и това, че предииии... да видим.... 3 години и половина Стеф ми каза, че съм "по-зле и от Монк", а аз още не знаех не знаех кой е той и Стеф ми прати "It's a jungle out there" и месец-два по-късно започнаха да дават сериала и по bTV... Мъчно ми стана, няма друг като Монк. Един от точно 5-те сериала, чиито серии съм изгледала от-до в целия си живот.
Прекрасен последен епизод, личи си, че е правен с много любов.
Ето и линк към самия епилог - не съдържа спойлъри (освен факта, че Ранди се събра с Шарона, но това беше загатнато по-рано, тъй че не се брои): http://www.youtube.com/watch?v=zd5ub52LYTs
И докато си преравях раницата, за да си намеря кърпичките, си припомних защо никът ми е именно "Търговецът на кристал".

Подземен свят 3 Хареса ми много повече от първите две части.

"Mes amis, mes amours" (дано съм го написала правилно, има го в Замунда със субтитри и го открих съвсем случайно)
Сладък, сладък, прекрасен, светъл, слънчев филм. А главният герой поразително прилича на един от най-близките ми мъже - като го видях, съвсем спонтанно възкликнах: "Я! Косьо!".
Ениуей. Ако сте обърнали внимание кои филми съм похвалила особено много в темата досега и харесвате поне един от тях, вижте задължително и този. Няма шанс да се разочаровате.

Забележка: върви отлично със сладко от ягоди. Просто съвършена комбинация.

"Ритни камбаната с финес"

Филмът е як. Почти колкото заглавието