Ммм много би ми било интересно да прочета още нещо негово тогава. Току виж съм си променила мнението за поезията...особено съвременната.

хм... да

Mushmul кое стихотворение ти харесва?

брво браво-гордея се с вас изчетох всичко до 10та стр. някъде-повече не мога-отивам да ям.А може по-късно и аз да пусна някое стихотворение...макар че те пък са много тези,които ми харесват на мен :S

умопомрачително.

п.с. не го обвързвам с никакъв политически контекст, защото ми е далечно като такъв. но не пречи да е силно и ударно.

"Oh, I didn't realise that you wrote poetry
I didn't realise you wrote such bloody awful poetry"

Morrissey

Пиши на кирилица.
Мила

Денят без тебе мила не е ден,
той нощ е в тъмнината заслепен.
Нощта без тебе мила не е нощ,
а смърт с чутовната си мощ!

Без тебе мила аз съм просто изречение,
безмислено,написано с краката.
Без тебе мила няма вдъхновение,
погребано,невъзвратимо в тишината!

Отдавна не съм пускал нещо тук.

Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove:
O no! it is an ever-fixed mark
That looks on tempests and is never shaken;
It is the star to every wandering bark,
Whose worth's unknown, although his height be taken.
Love's not Time's fool, though rosy lips and cheeks
Within his bending sickle's compass come:
Love alters not with his brief hours and weeks,
But bears it out even to the edge of doom.
If this be error and upon me proved,
I never writ, nor no man ever loved.

Що си мислех, че е на Queen?

Искам всички да разцепим майна, майна,
със яките пички от Украйна, майна.
Да танцуват за нас на пилона, майна,
на купона да разклатят силикона, майна.

Сори, ама днес ми е малко лигаво


Вардети са ут пуети!
автор: regina


Сида на басамацити прит къщи,
вупще сулука си ни моя да пуема,
идиния галош натъй е тръшнат,
забратката ми - смъкната ут замаенус.

Нидейти ма распитва кво са случи!
Ут срамути ни зная де са дяна!
Сида, дъхтя - същинску биту кучи,
(ма ква са пръкнах и ас таквас забляна!).

Таман кузити фанах да прибирам,
ду протката ми спря идин пуетин.
Чи кат зафана да ми рицитира -
дирекну ма халоса ф кулинети!

Ма тъй ма замаи вадишки дявул,
(ни повня фкарах ли кузити, чак исключих!)
захелкнах сал ду пейката фъф ляву,
и зяпнах укукорена та гу заслушах...

Ини ги захуртува за любови,
и слатки-медяни биля ги издукарва,
са джаснах фъф мичтание такову,
чи чак чинету ми увисна ф замичтанус!

Ни повня ич, кату куга сий тръгнал,
с пуензия кратуната ми са напълни,
и някуй си бушон ша да мий гръмнал,
закот изика си ни моя да убърна...

Сида и мигам кату мишка ф трици,
мартинкити ми ощи гачи ли триперят...
Битер били пуетити ут тируристи!!
Сакън! Дан ви са случва! Многу са вардети!!!


ОТТУК

Ммм, гулиамъ пуезийъ, гулиами пуети, ашколсум!

Ето нещичко и от мен:

За последен път

За последен път ме гледат тези две очи
За последен път се давя и душата ме боли.
За последен път сърцето стене наранено
За последен път обичам нещо забранено.

За последен път докосвам твойта нежна длан
За последен път усещам този силен плам
За последен път, за сбогом ние сме сами
За последен път се моля – просто остани.

За последен път нощта е светла като ден
За последен път ръцете ти държат ме в плен
За последен път напират думите съдбовни
За последен път желая целувките греховни.

За последен път проронвам тихите сълзи
За последен път и тръпката пак ще ме срази
За последен път поглеждам в твоите очи
За последен път усещам – любовта горчи.

За последен път се гушвам в твоите прегръдки
За последен път отпивам нежността на глътки
За последен път ранената душа обричам
За последен път ти казвам – просто те обичам!

An extraordinary beauty in the North...
She's the most beautiful being the world...
From her first glance the city bows before her.
From her second glance the empire fall into ruins.
But there isn't such an empire or city
that I can love more than this beauty...