
Ами, Джеймс Камерън си е Джеймс Камерън. "Аватар" е може би най-революционният в технологично отношение и като размах на визията филм от "Матрицата" насам (е, "Матрицата" освен с това впечатляваше и с операторско майсторство, което не, че не е добро в Аватар, напротив, но чак революционно не е). Дизайнът на машините беше прекрасен (което си е запазена марка на Камерън), както и флората и фауната на Пандора. На места бяха доста оригинални, на други си личеше стилът на Камерън, на трети пък имаше заемки от други филми или реално съществуващи (съществували) животни, растения и машини. Но всички изглеждаха просто невероятно.
Това беше първият филм, който гледам на 3D. Идеята никога не ми е харесвала кой знае колко, но все пак не мога да отрека, че е много яко преживяване. Имам в нас едни анаглифни очила и съм разглеждал 3D картинки, които хич не ме впечатляват и макар да знаех, че на кино ще е друго, не очаквах нещо кой знае какво. Очаквах също, че постоянно ще хвърчат разни неща към камерата и пр. други ефекти, нямащи друга цел освен да демонстрират технологията, което за щастие също не се оказа вярно.
Актьорите бяха пичове. Сам Уъртнингтън го бях гледал само в "Терминатор 4" и се чудех как ще се справи в главната роля. Ами - съвсем прилично. Най се зарадвах на Сигорни Уийвър, естествено, както и на Мишел Родригез, която винаги ми е напомняла на Vasquez от Aliens, не толкова на външен вид (Мишел определено е по-секси, хаха), колкото като присъствие. Та много се зарадвах да я видя във филм на Джеймс Камерън и то в ролята, която имаше тук, пък макар и второстепенна.
Музиката на Джеймс Хорнър, макар и да не ме впечатли с нещо конкретно, определено беше добра и си вършеше работата.
А историята... ух, тази история. Абе, красива е и те въвлича, при все, че е предвидима колкото си иска и екологичните послания на моменти идват малко в повече. Ама може ли да е тооолкова клиширана, то просто няма накъде повече. И със самите герои същата работа. А пък военните горките, тъпи и лоши до един (е, с изключение на Джейк и Труди, които са бивши военни, хаха), толкова едностранно са представени, че чак дразни.
Да, филмът те грабва, определено, епичен е, зашеметяващ, красив, но всичко това е на визуално ниво. Диалозите, героите и т.н. не допринасят с почти нищо. Надъхващата реч на Джейк например не ме надъха хич, да не говорим ако го сравнявам с Уилям Уолъс или Теоден, хаха.
Безспорно филмът изглежда достатъчно впечатляващо, че да компенсира за недостатъците по останалите параграфи, но просто за 15 години и 300 милиона долара Камерън можеше и нещо малко по-оригинално да роди, а филм с такъв размах определено заслужава и добра история. Ако я имаше, щеше да се получи нещо наистина невероятно.
9/10