Не знам за старите връзки, ама понякога пречи и на старите приятелства...

Пфу, ся се замислих..около мен имаше доста двойки, които примерно през целия гимназиален период са били заедно..Някои решиха да заминат заедно, други се оказаха разделени заради липса на финанси, което пък е супер кофти :/
Засега никой не е скъсал с другия, но има време, все още не сме почнали..лично аз смятам, че това да заминеш на нз колко хиляди км. оттук с човек, с когото не си живял и една седмица, не е много разумно.
Моята връзка се надявам да си я запазя, отглеждала съм си я 2 години
Хубавото е, че той си работи, аз си уча и живеем заедно вече доста време, значи- е напълно възможно да просъществуваме.

Това с приятелствата е вярно. По другата тема не мога да говоря. Аз завързах връзка във втори курс с човек от класа ми в гимназията, което е доста объркващо На това му се казва да ти дойде акълът със закъснение. Но иначе определено смятам, че зависи само от характера и чувствата на двойката. Ако по принцип стоят мирно и не шават по чуждото, ако се обичат достатъчно, че да не забелязват изкушенията, тогава не може да има проблем с университета.

На мен ми попречи... е то не беше главно заради университета, ама и той помогна

Хей, ръчички, хей ги две... те са с мен навсякъде...

Според мен ако има взаимно желание да се запази една връзка, то ще се запази, стига, ест., разстоянието да не е повече от 200-250 км, тогава се явява доста сериозна пречка...

Абе вие само в Университета ли се срещате с гаджето???

По повод възклицанието на Л`Енспектьора се сещам за случка в Университета, която ми разказаха:
Байчото вижда двама да се натискат в аудитория и води ректора акад. Благовест Сендов. Той поглежда и казва: Аз пък реших, че пушат...

Оф...точно тая тема ли тряаше да видя.Да,пречи.Разделихме се заради ...хм хората в университета му и студентски град.

Хахаха ... що па да пречи ... да си има и старите и новите връзки.

Не пречи...