FightForFreedom написа:
Здравей,
1. Радваш ли се, че си се родила жена?
Здравей. Напълно. Съвсем сериозно. Причините са много - но основната е, че ако и да не владеем грубата сила, имаме много по-ефикасни, прецизни и елегантни оръжия в своя арсенал. И съвсем не говоря за рев, мрънкане и оправдания с месечния цикъл.
Аз мога да въвлека когото и да е в каквото и да е - стига да си го поставя за цел. И вадя души с памук, когато каузата е справедлива. Това малко мъже го могат. А аз съм се отказала да опитвам да показвам мускули - това си е прерогатив на мъжете и не смятам да ги лишавам от това им право (осоено щом им харесва толкова). Не са малко случаите, в които знам каква заслуга имам за спасяването на дадена ситуация - но никога не бих ги изтъкнала. Защото съм жена.
Изобщо, трябва да ти кажа, че да си жена, е призвание и изкуство - но, уви, малко от жените, които познавам, го разбират. Което пак ме връща към баба и към желанието ми да може да ме види отнякъде сега. Вярвам, че би ме харесала.
Цитат:
2. Вярваш ли в Дядо Коледа?
Ще ти отговоря с цитат от едно от най-силните неща, появявали се някога на страниците на печата. Сигурно го знаеш, но това е мнение, което споделям на 100%:
"Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания. Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното ... Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят."Някога Мартина ми беше казала, че живея в някаква приказка - ако този ми начин на мислене е част от нея, мога само да се радвам. Има Дядо Коледа, разбира се... но... виж пак текста. Там е казано всичко.
Цитат:
3. Колко езика владееш?
Петте години в Езикова гимназия ме научиха, че е твърде самохвално да заявиш, че "владееш" даден език. Доволно добре се справям с български и английски, разбирам много добре италиански, но не мога да се отпусна да го говоря (сега чакам онези в Перуджа да ми кажат колко го "владея" - надявам се да има с какво да се похваля). В Германия също няма да умра от глад, но немския (както и финския, впрочем) съм го забравила много, много лошо.
Цитат:
4. Срамуваш ли се от такава своя черта, която не би искала да промениш?
Опитвам се да живея така, че да не се налага да се срамувам - нито от инцидентни случки, нито, пази Боже, от цяла черта в характера си. Осъзнавам, че трябва да поработя по колебливостта си, но тя е толкова дълбоко заложена у мен и толкова характероопределяща, че без нея не бих била себе си. Пък и тя не ми пречи - поне не и според мен, де. Освен това - съвсем не мога да кажа, че се срамувам от нея.
Цитат:
5. Колко свята съществуват?
Колкото ти самият би пожелал и би имал силите да създадеш около себе си. Въпрос на избор е - и тъкмо това е най-хубавото.
А и твърдо вярвам, че всеки човек вижда предметите от бита, света около себе си, нюансите в него, по различен начин. А ако не можем да обединим света около материята или някое от измеренията категорично, то за какъв единен свят говорим? Просто смятам, че индивидуалните светове съществуват по съвместителство.
Ако има човек, който би разбрал тази ми мисъл тук, това си ти - тъй че съм спокойна.
Цитат:
6. Кой ти е любимият херос?
Ако питаш за тракийски бог, макар да се съмнявам, защото с Херос май се означаваше един конкретен, а не всеки произволен в своеобразния им пантеон - нямам. Ако питаш за друго - не знам за какво питаш.
Ето, вижте как си признавам, когато не зная нещо.
Цитат:
7. Какво означава за теб бракът?
Той - в идеалния за мен случай - се случва, когато един човек намери друг човек, без когото осъзнава, че не може да живее. И, съответно, иска остатъкът от животите им да започне сега, веднага (или на определена дата) с подпис пред женския поп в общината или с обет пред Бог в църквата.
Както се досещаш, не вярвам в първото. За сметка на това, не бих се "взела" с някой, който не вярва във второто. Сватбата, както и бракът, не е да правиш купон със сваляне на жартиери със зъби и да танцуваш хора', които не можеш (то аз не мога нито едно) - сватбата е да се вречеш на онзи, когото обичаш, пред Бог. Да му обещаеш, че си (само) негов/а и че от този момент нататък сте едно.
И оттам насетне - просто да го обичаш, да го правиш щастлив и заедно да преодолявате житейските глупости. С други думи - бракът за мен е усилието/опитът/желанието/намерението да спазиш едно обещание, дадено пред Бог и онзи, с когото сте се избрали взаимно. Нали знаеш - жената избира мъжа, който да я избере. Много славна мисъл е това.
...
И нещо още по-лично - иска ми се, когато тръгна да се женя, да бъде за такъв човек, че преди смъртта си да ми се прииска да имаме още поне мъничко време заедно, но и да изпитвам благодарност за времето, което все пак ни е било отпуснато. От личен опит знам, че такива хора има - само се надявам да не са единични бройки за всекиго, защото тая работа с половинките много би ми объркала живота.
Цитат:
8. Кое беше най-страшното нещо за теб в детството ти?
Мама и татко да се карат. А израснах в много трудни времена - кризата от началото на 90-те, после онази от 96-97' Голям тест за семействата бяха онези години - и пак казвам, аз съм невероятна късметлийка с такива родители. И точно заради това, когато се случеше да се скарат, ми ставаше много страшно, наистина.
Също и "Туин Пийкс" и Боб. Няма такъв неподправен ужас, честно.
Цитат:
9. Любим детски спомен?
Олеле. Толкова са много.
Но окей - два на прима виста, че трябва да уча за изпит, който започва след 3 часа:
1) На плажа в Сарафово. Спасителят (Кольо Кавръков от Казанлък - ако някой го познава, да му прати поздрави!) пита баща ми, мислейки, че не чувам: "Абе, докторе, това дете било ли е някога тъжно?" И до ден днешен това го владея почти до съвършенство - само дето тогава наистина почти не се бе случвало да се натъжа. Стана така, че после усвоих като умение онова, което някога ми беше даденост.
2) В Дъбово с Жоро и Митьо. Седим на масата на верандата и се правим на важни. Водим някакви измислени преговори, подписваме договори, късаме ги, после двамата с Жоро - като по-големи и по-силни - завличаме Митьо в гаража, завързваме го и поливаме наоколо с една туба вода, правейки се, че ще го запалим.
После дядо им (който беше и като мой дядо и който, уви, почина преди 10 години и нещо) идва, спасява го и ни реже диня. Ама не на триъгълничета, ами направо на резени, с кората. И тримата засядаме на напечените стълби пред къщата и се омазваме до ушите, а около нас текат реки от динен сок и събираме осите на селото край себе си. След това се мием на чешмата и отиваме да си легнем, а майката на Жоро и Митьо ни чете "Пълен напред, Джийвс" и ние се заливаме от смях, дори когато не е толкова смешно.
Бяха прекрасни дни и това семейство ми липсва ужасно много - в онзи си вариант. Уви, май от тримата главни герои само аз не пострадах от времето.
Впрочем, същият този Жоро е виновен за кривия ми нос, който той счупи собственоръчно - или, по-скоро, собственоглаво. Ама беше без да иска, така че дори и тогава не му се сърдих.
Цитат:
10. Колко пъти си побеждавала всички на борбата с яйца на Великден.
О, не знам. Рядко - вероятно 3-4 пъти. Но винаги играя честно.
Благодаря ти за въпросите!
А сега наистина трябва да уча, че тоя концерт ще опитат да ми го изкарат през носа.
