Той Мечо Пух е велик философ
Чудя се, защо не го изучаваме? :

защото е прекалено сложен къде къде по-лесно е да разбереш Пенчо Славейков, от колкото дълбокият смисъл на фразата 'Кое е по-добре от едно гърненце с мед? Еми две гърненца с мед"

Права си... Хората си мислят, че "Септември" бил триден...

ако някой развие темата "Мъдростта в словото на Мечо Пух", ще го черпя с една бира

Подготвянето става с най-обикновени учебници по литература за 11 и 12 клас и добър учител в редовните часове, който да даде основните аспекти. Произведенията трябва да се четат и познават и когато се чете да се разбира и осмисля. Не е излишно да се чете допълнително критика и анализи, но ако текста, който е анализиран не се познава достатъчно добре или въобще не е четен, критиката не помага, а се зазубря някаква информация, която после не се използва на място.
При системно учене (а не претоварване в 12 клас) и преговор за 1 ден резултата е 5,00. За пореден път се убеждавам, че обема не е критерии- написах 6 страници по БЕЛ- гледа се стил и изказ, но най- вече структурираност на това, което имаш да казваш. Увода е с някои биографични данни за автора, епохата, литературното течение, на което принадлежи, а това дори не е нужно да е научено предварително. Преди да се направи тезата се написват всички стихотворения/разкази, които са свързани със зададения проблем и от тях се извеждат няколко твърдения- ето теза. После в аргументативната част се анализират стихотворенията или разкази от черновата, като се анализират в рамките на поставения проблем. Накрая едно заключение, което прави препратка към следващата епоха и за приноса на дадения автор в литературата и толкоз. Друго важно е да се правят връзки с други автори (напр. Дебелянов с Яворов). Излишен е прекалено натоварения с термини изказ- никой не очаква от кандидат-студенти да пишат на ниво академици, но се цени когато в текста личи, че има самостоятелно мислене и логика, а не заучени фрази и цитати на големи критици.
За мен литературата не е предмет, за който бих си дала парите за частни уроци, и ми се вижда излишно. Литературата се усеща, трябва нюх, а той не се налива с фуния. Когато обаче не пишеш по любим автор трябва да се основаваш на общата логика и просто да си защитиш твърдението. Желая успех на следващите кандидат-студенти и дано пожънат по-голям успех на КСКто от нашия випуск

имам теми по литература,ако на някой му трябват

Елементарно е. Важното е да имаш малко дар слово. Прочиташ произведенията от съответния автор и като ти дадат темата караш малко по същество и започваш да разтягаш локуми. От изключителна важност е да се използват много термини и по-дълги и добре конструирирани изречения, тук-таме е хубаво да се сложи някой цитат. Хубаво е да има от всичко, но и с 2,3 цитата може да се мине. В общи линии важното е да можеш да перифразираш мислите на авторите, които влагат в произведенията си и да пишеш много, много красиви глупости. Това е. Успех! ( За следващия път.)

Здравейте,
искам да попитам коя книга смятате за по-добра за 11 клас, тази -> ( клик ) или тази ( клик )
Aко имате някоя друга предвид, че е по-добре от тези, моля, кажете!

Благодаря предварително.

Аз бих ползвал и двете. Повече идеи - по-добре. Но не мога да ти отговоря конкретно на въпроса, защото не съм чел нито едната.

Да, разбира се. И аз бих си ги купила и двете (дори се колебаех м/у 4, но в крайна сметка на тези се спрях), но ще си купя от моите лични пари, а и подарък някакъв искам и така

Ъм... аз да напомня все пак, че още проверявам темата... ако някой има какво да каже...

А с цитирането как се справяте?Понеже не виждам как е възможно да се научи дори част от десетките произведения,които са в конспекта.

Точка 4 ftw ;]


А за цитатите... Както е казал Алберт Айнщайн: "Това което е написано, не трябва да се помни." Жалко че квесторите не са Айнщайновци

Аз ти препоръчвам да си правиш "цитатни джобове" - т.е хващаш един лист и един автор ( да речем Ботев) и почваш стихотворение по стихотворение да си изваждаш ключови цитати, които биха ти помогнали при евентуално развиване на тема по произведения на дадения автор. След като си напишеш така за всички автори ( системата работи еднакво добре и за проза), почваш да си ги четеш редовничко, да пробваш да си ги възпроизвеждаш и така. На мен лично ми беше по -удобно да запомня цяла строфа, тъй като има рима, и впоследствие в темата да си я разбивам на части. Това вече сам си го решаваш, но ако го направиш няма да ти е излишно, гарантирам ти

Най-лесно според мен е да вплиташ цитати в собствените си изречения. Дори и да става въпрос за една дума. Примерно вместо да да помниш няколко стиха, които да коментираш, можеш да напишеш, че "... за Ботевия романтически (не романтичен) герой заобикалящият го свят не е най-доброто място за живеене. Той е представен като "мъртъв свят коварен", "царство кърваво грешно", а родината е "черна робиня". В него е заложена някаква изначална липса, която поражда усещането за страдание - липсата на свобода." Нещо подобно можеш да използваш и при прозата. Даже там е по-удобно, защото изречения без рима се наизустяват значително по-трудно и по е лесно да допуснеш грешка, заменяйки една дума с друга или разместване на словореда. Но това не означава да не използваш и класически цитати в стихотворен формат. Но можеш примерно да си избереш кулминационния момент от някое стихотворение, който да научиш и цитираш по съвета в поста над мен, а за останалите цитати да избереш другия вариант. Пък и кой не знае целия стих на Ботевата балада:

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

или

Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

Предполагам, че в часовете по литература са ви карали да учите стихотворения на изуст, и дори това да е било в 6-7 клас, ще се учудиш колко лесно ще си ги припомниш.

ПП: Не си усложнявайте живота, мъчейки се да наизустите 200 цитата. Съсредоточете се върху същественото - разбиране и анализ на текста. Пък и ако можете да вплитате цитатите в своите изречения, ще ви трябват не повече от 2-3-4 класически цитата като тези по-горе.