едно от година, което си изнамерих и си спомних за какво бе писано.

-

Беземоционално

„Навън сняг вали...”
А мен не ме ебе.
Разбра?
Едно-две-три...
Още един нека да замре.
Веднага, сега.

Две пики в ръката скрита
И две купи напук на вси.
Спатия под ризата протрита
Терца на съдбата – от кари.

Коз срещу фортуна-просяк
А защо не и срещу нещо друго?
Гол и беден, бос, че даже як (!)
Човекът преражда се в’ влечуго.

Надцаках осем души днес
А оказаха се те
Пълноправнен наш милиард.
Под ръкава скрило се вале с финес
А асо пронизва живота ни без гард.

„Сняг навън вали...”
Не ми пука, тази белота
Все ще свърши при
Нашата купеста воня.
Разбра?
Веднага, сега.

Белотът не прощава :/

така си е

--

Гарванови сезони

Облаците – тежки. Сиви.
Едно изстинало желязо.
Скитам с птици диви
между тъга, обич и омраза.

Во гърдите – неми думи
изплюти от странник някой.
Капан за сърце, капан за ума
гарванов грак сред обилен порой.

Стъпките – бавни. Изнемощели.
Мрак между светли тонове.
Мислите погребани не са умрели
и ледът в реката все още ме зове.

Зимата идва в лято жарко
но листата из душата падат.
Пролет не настъпва, само глад
за нещо, което да е наравно ярко.

Глад кучи сред меса и дух
гарван в мрака сменя своя пух.

Сводници

Таз година полусводници
догодина цели сводници
всичко що е сводник
иде от Дубровник

Хората измислили поезията
за фестивала на поезията
за общинските пари
тва са демек пари

Музата ми не ме напуща
колкото и да ми са спуща
като пуцам яко храсти
не ме търси със здрасти

Аз съм малко пишлеме
с малко клюмнало пишле
никой ма не знае
няма и да ма узнае

Всчико що е даскал
проститутка си е праскал
макар че като е той с жена
представя си ръка

Има всичко на този свят
няма само топондят
Топондятът е много сложен
само за жмудата е той нищожен

Написах Рап песен:

Най-много аз ги знам
няма грешка нито грам
Няма тука грешка
ква си ми ти смешка
на дъската си ми пешка
походката ти е ефешка
тежка, с изразена плешка

Ъ Ъ Ъ много съм голям Ъ Ъ Ъ ЙЕ!!
владея ги, мога ги, ща пребия, ща убия, ща застрелям и ще изнасиля жена ти
Ъ Ъ Ъ много съм голям Ъ Ъ Ъ ЙЕ!!

Обличаш по мода
щта търкалям аз по пода
щото мога
щото мога

Ъ Ъ Ъ много съм голям Ъ Ъ Ъ ЙЕ!!
мухльооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо

сферата
сферата хлъзгава отново е пред очите ми
сферата която
10 хил нощи ме настиваше
с неизсушените си образци
на девическо изкуство
и настаняваше
по гънките на мозъчната мембрана
по гънките на кожата обесена
по гънките на юмручната диафрагма
повече отвъд отколкото отвън
отвъд по вътрешната рана
Сферата полека се завъртваше
краката разтреперени се отлепваха от дъното
изпълнено
с червеи мръсно-бели
миришещи на вагина
сферата се завъртваше
завъртвах се и аз но
мазни плюнки се стичаха по пода от прасците ми
виждах ги с очите
виждах ги с очите си

С очите си се завъртях в сферата изстинала
по съществото слузесто синьо
като смачкани малки сливи
насред животинска тор изгнила
изгнило виждам аз с очите си
чийто цвят изгнил е
отидох и се върнах отново
и не вярвам
отново не вярвам
че конят
ще пукне с копито сърцевината гнойна
но случи ли се брате
случи ли се
тогава бих бил доволен
бих бил доволен

Това е моят химн!!! И аз наскоро боледувах от гнойна ангина

За малко да напиша "гепи"...

Разкъсан флаг

Захвърлени като ненужни
крайници и одежди
затиснати в помията на
живота и неговия пламък
висваме на бесилата;
висваме на бесилата –
и крещим.

Крещим като звяр убит
проклятие земно метнал
крещим и със стареца изпит -
в изгнилите му ръце
таим своята живина
таим своето биещо сърце.

Ние сме Отхвърлените
и в свят от лъжи
сами срещу себе си стоим
плюем срещу дните
и екове земни
с очи изморени все броим.

А бесилата хлопват
щракват съ’ зъби-клуп
не ни интересува това -
в студ живяхме без сърца
щом трябва ще умрем во студ;

Захвърлени!
затиснати!
увиснали глави
чуваш песента ни, нали
чуваш песента?
Свят нов творим с хиляди гърла.

Да направя и аз сефтето Абе това много си го харесвах едно време... Сега не изглежда толкова яко някак...

----------------------------

Навън вали. Студено е. Светкавица, гръм!
Страхувам се. Не си до мен.
Защо? Къде си?
Замръзвам.
Няма те.
Вали. Мрак. Пусто е.
Заспивам.
Уморих се да плача с дъжда....

Обичам те!

О, Писа, прилича на някои от моите.
Трябва да изкопая някоя от тийн драмите ми...
Е те тва, примерно.


Спаси ме!

Пропадам.
В очите ти пропадам.
Бездънни езера.

Сълзи
В очите ти –сълзи
Солени реки.

Плувам.
В очите ти плувам.
Бурен водопад.

Болка.
Гняв.
Давя се.
В океан от кървава мъка.

Спаси ме!

И на мен не ми звучи яко сега, хахаха.