 |
| dReam*catcher |
 |
Регистриран на: 11 Юли 2007, 19:11
Местоположение: Neverland
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 5 пъти.
|
"Живот като на филм, живот като на кино..." - ето с какво късметче започнах 2009та... (: и с едно наум, че това са само "врели некипели"... и филмите нямат място в реалния живот [да бе, да...].
Съвсем спокойно мога да я разделя на 2 части [годината]...
І. Януари - май... обърнах гръб на целия свят и той на мен. Бях тъжна, ядосана, зла, разочарована, недоверчива... безнадеждна. Бях сива иии си поплаках за толкова много неща... забравяйки, че с всяка загуба, печелим. Какво? Вече е въпрос на избор - ти избираш какво и защо да загърбиш, в името на себе си (най-вече). Преценявах хората... и започнах да ги виждам в различна светлина. Бях толкова намръщена на живота... че не ме интересуваше кой за какво се бори... исках спирка, исках въздух. Исках повече време за себе си...
Април... месецът на големите надежди и голямото очакване... на първото страхотно-зареждащо ДА... на първото пътуване с нов приятел, който определено ще запазя за цял живот (така ми се иска)... :]
Май – щях да откача... чаках, чаках, чаках... потъваха ми гемиите, отчайвах се... и не вярвах, че слънцето свети еднакво силно за всички... и отново много, много пътувах, докато чаках... стъпих на места, за които и други биха мечтали... напълних очите и сърцето си завинаги (:
Юни... о, чудото се случи! (: бях там, за където мечтах години, години, години... и нямаше по-пълно и по-благодарно сърце от моето... биеше силно, обичаше силно... страхуваше се... и пазеше...
Цялото лято много пътувах. Ама много! Рядко имаше уикенд да съм си вкъщи... радвам се, че го направих(ме) толкова вълнуващо и запомнящо се... Август нарочно пропуснах мореееето.. чаках... отново... за кой ли път... хубавите неща ставали бавно... е, при мен се случваха много бавно! Но се случиха... 18.08 (: 18:59... (: и светът отново беше едно по-добро място... за живот... за усмивки... за любов... за мен (: нямам думи да опиша усещането... какво е да си част от това, в което години наред си влагал обичта и цялото си сърце... за което си мечтал... а то е дори по-хубаво от сън. Просто защото е реално. И те зарежда, влюбва, настървява да гониш хубавото и да изтискваш чудесата от всеки свой ден... защото те са там, просто трябва да ги видиш (: Станах себе си. Станах и нещо повече... сърцето ми вече беше пълно. И биеше... като че ли за първи път.
2009та е година, която се радвам, че преживях! Добра, лоша, сива, цветна, мрачна и ленива... бърза и закачлива... много тиха и невероятно шумна... хаотична... изнервена... безкрайно добра... и вечно замечтана... моят спомен... и моето НАГОРЕ! Защото пътят е само един и връщане назад не искам. Краят на 2009та ми донесе страшно много надежда... положителна енергия... и най-невероятния, емоционален, пренаситен от чувстване рожден ден... казват, че твоят си ден бил специален... е, моят беше... най-... (: споделен... споделен... споделен... (:
Научих се да липсвам. Научих се да допълвам. Научих се да падам. Но станах и продължих. Спечелих време. Спечелих нови хоризонти. Запознах се и със себе си... най-накрая.
Подариха ми мечта... направих я реална. И ще продължа да се боря за нея, да я обичам, пазя и подреждам високо – сред звездите... защото не е за изпускане... защото е нов живот... и любов, която няма на себе си равна (:
Научих се да не ценя прекалено много чуждото мнение. Защото само аз за себе си знам кое е важно и от кое боли. Научих, че да си егоист е полезно. Но и това е качество, което ми липсва. Като много други... и какво от това :] Какво от това, когато 2009та ме срещна с хора, които наистина мога да нарека приятели... които ме подкрепяха, усмихваха, разбириаха... с които пътувах - много, много пътувах... Какво от това, че нещо ми е липсвало, когато вече имам всичко... 2009та ми даде стимул за живот! Стимул за нов живот! Нова любов! И ново, по-добро себе си! Това беше най-пълната ми година! Една от най-емоционалните... и тази, която винаги ще помня. С едното наум..., че ако се повтори, едва ли бих я преживяла така успешно  все пак всичко си има граници (;
23:45, 31.12.2009... и просто 1 бързо прибягване през изминалите точно 12 месеца... колко различно беше всичко от онова, което бях преживяла до тогава... колко добро, колко лошо, колко вълнуващо... и колко много "пораснах", благодарение на 2009та...
Късметът за 2010 е „Летвата високо вдигаш – в службата стремглаво се издигаш.”... и точно това е, което предстои... не утре, не и други ден..., но тогава, когато съм готова за следващия шеметн скок нагоре :] поредната страхливо-свита в ъгъла мечта е на път да стане реалност... трябва обаче да се потрудя оооще мъничко за нея... и най-накрая да си повярвам... (:
На всички пожелавам това, за което са мечтали! Нека бъде реално... за да бъдете щастливи. Човек усеща себе си много повече в нещастието, отколкото в хубавите моменти... и все пак – нека положителните спомени бъдат повече... за да има повече усмихнати лица (: повече влюбвания в мечтите (и не само) и повече забързани вдишвания... (:
_________________
"Before u judge me.. tRy hard to LOVE me!"
|
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Надявам се вълната да продължи с подобна скорост и 2010 година. Защото няма как да не се радвам... на успехите си в професионално/образователно равнище; на невероятното момиче, с което се запознах и за чиито обятия копнея; на страхотните приятели, с които споделихме екскурзии, купони, почивки и концерти; на родителите си, които в един важен момента бяха зад мен и ми дадоха правилни съвети, за да станат нещата толкова добре, както са сега...
.. както се казва ще поживеем ще видим 
Любов нямаше или по-точно не беше споделена 
