Сама по себе си информацията име, ЕГН, адрес, телефон, IP и днес се пази в архивите на доставчиците на интернет

Но да разчитате да ви идват на протестите слабо информирани хора, които искат да не им четат съобщенията по скайп (?!) , е смешно.

А супер смешното е, че всички, които подкрепяте тия глупости, познавате организаторите

Не се дискутира дали полицията трябва да има право да достъпва тази информация или не, КОГАТО ИМА НУЖДА. Ключовият момент е да е САМО КОГАТО ИМА НУЖДА, и без механизмите, определящи това да създават престъпление сами по себе си или да нарушават гражданските права. Твърдението ти че „така е по цял свят“ е некоректно. След 2001-ва година особено в САЩ имаше много силно залитане по улесняване на достъп до проследяване и подслушване. Днес близо 10 години по-късно виждайки, че резултатите са по-скоро отрицателни, тъй като разкритите престъпления не са се повишили, но нарушенията са се повишили значително, вече се търси обратният ефект. Дефакто в ЕС от 28 страни само в 3 (Испания, Италия и у нас за сега) не се води или вече не са спечелени дела срещу неправомерното въвеждане или разширение на значението на тази директива. Някой от делата са толкова ключови (например Германското), че ако бъдат спечелени, ще се наложи директивата да бъде отменена на европейско равнище. В Италия пък има интерфейс, но това което нашите управници спестяват, е факта, че той се контролира от операторите, но не и службите. След като заявка пристигне в оператор, той активира интерфейса само за този потребител, и информацията от него заминава в специално звено в полицията, само за ограниченото време, за което е имало разрешение.
Финният момент в нашето предложение в момента е:
* Надвишаване на изискването на директивата – ние искаме достъп до всички престъпления потенциално предвиждащи наказание от 2 и повече години, които според нашият НК са дори пиянство при рецидив (тоест всички). Ние искаме интерфейс, който се контролира само от полицията само.
* В предложението има измислен добър механизъм за контрол, но в случай на употреба на интерфейс той е занемарен. За него се предполага от закона да не съществува регистър или контрол от страна на оператора за достъп до интерфейсът, тъй като това е изцяло вътрешно решение на МВР. Така се получава ефект, при който контролът на достъпа чрез интерфейс е изцяло вътрешен за МВР, оставен на тяхното добронамерено предварително искане на разрешение от съдия, или регистрация. Ако те решат да достъпят данни, но да е поискат съдииско разрешение и да не го регистрират вътрешно, имаме закононарушение по общите правила на ЗЕС, но същевременно нямаме механизъм за хващането му. Щом няма контрол, значи има страхотна дупка в законът. Тоест ние дефакто с член 250б предвиждаме отпадане на всички механизми за контрол.
* В предложението има разширяване на смисъла на директивата в добавено проследяване, и събиране на физическото местоположение на лицата в реално време. Това е принципен проблем, тъй като физическото местоположение е всичко друго, но не и „лични данни“, и се третира от конституцията да бъде извършвано само съгласно действието на ЕДИН закон (който в нашият случай е ЗСРС), но и се предполага много сериозен механизъм общо основание на изискване на данните, тъй като „проследяване“ е най общ термин и може да значи всичко („проследяване от любопитство“, е достатъчен мотив за мотивирано търсене в този случай). Тук проблемът е много прост – тази информация може да бъде достъпена и сега, но въз основа на ЗСРС. Опитите да бъде извадена в ЗЕС е всъщност заобикаляне на контролните механизми предвидени в ЗСРС. Проблемът очевидно не е възможността, тя и сега е определена в закона. Проблемът е в контрола. Ако имате други съмнения, просто прочетете предпоследното изказване на министър Цветанов пред парламента по време на обсъжданията по първо четене на ЗЕС. Изказването е горе долу в стила „ние и сега си ги достъпваме съгласно ЗСРС, но ни излиза по скъпо заради изискванията на закона, за това искаме да го извадим в ЗЕС, тъй като това ще ни спести средства“.
Но така се получава нарушение на конституцията.
Точно това е проблема на закона тук. Не става въпрос за отказ от правораздаване нито нищо такова. Това е една съвсем друга тема, която също се води на един друг фронт. Тук става въпрос за един калпаво написан закон, който в тази си форма предвижда изключително разширени правомощия, отнет контрол от ЗСРС (според все още сегашно действащият закон) и заменен с контрол от комисия нямаща право да извършва това (докато не се промени правилника на действието и, което не става в това предложение), и нямаща право да налага наказания, оправдавайки с една все повече и повече губеща подкрепа ЕС директива, действия които дори не са предвидени в нея. На практика се получава ситуация в която закононарушителят вика – вие трябва да ми дадете възможност да гоня престъпниците. Аз казвам – аз съм съгласен да гоним престъпниците, НО ВСИЧКИ, включително и тези в системата. За това промени не трябва да има (и да действа сегашната схема, която след случая Наглите показва, че работи), или те да бъдат двупосочно балансирани, а не напълно заминаващи в едната крайност, каквото е сегашното предложение.
За това и аз подкрепям протеста. Трябва да се дава гласност на факта че се пишат калпави закони и опасностите, които те създават. Аз не приемам законът в тази си форма, той изисква значителни, значителни промени.

Защото за пореден път се убеждавам, че единствената роля на еко партиите на политическата сцена е да протестират (платено или не) по проблеми, които остават слабо разбрани, съответно подкрепени, най-вече от lawful good млади хора, чието мнение се манипулира най-лесно.