Хаха, наистина си приличат!

Едно от днес, безумно, хрумна ми почти цялото в тоалетната:


Мими е с очи различни -
по-болящото е синьо.
В прякорите неприлични
най-културен й е "свиньо".
...
Неда гледа съпричастно:
"Миме, ти съвсем посърна!"
"Толкоз, Недо, е ужасно!
Към кого да се обърна?
Ти да знаеш някой, Недо?"
"Ми познавам кмета."
"Да, бе, да!"
"Баща ми е, бе - ето, виж газета!
(аз съм в снимката - накрая)"
"Боже мой, каква съм гъска!
Имала съм, без да зная,
управленска връзка!"
...
"Тате, мойта френдка Мими
имала проблеми -
биел я мъжът й, тъй че
мили тате, 'земи
'фани обади се, значи,
татенце, по мобифона
на държавните биячи,
да му потрошат бушона!"
...
Стою има идентични
сини две очи болящи.
Види ли патрулка, тича
и напълва бърже гащи.
Ту се спъва и пелтечи,
ту назад уплашен гледа.
Междувременно, далече
Мими на кафе е с Неда.

мдаааа.... те тия училищните драми ... Аз имам и други неща от онова време, ма не ми се ровят сега... ма може да пусна още нещичко

Малко съм забравил, може ли някой да ми каже, тва ли беше темата за стихотворения или съм се объркал нещо?

Това е, не си се объркал. Заповядай, съчини 9-10 стихотворения специално за случая

Стихотворенията не се правят от днес за утре, па вдругиден си го забравил кво е било, що е било...

Стиховете са като виното - днеска береш, утре тъпчеш, в други ден бутилираш и след 10г. оценяваш труда си... В противен случай хората пият гроздов сок и се залъгват, че са пиячи...

Ако напиша стихотворение сега, ше го пусна след 2 месеца, Х на брой корекции, У на брой чужди мнения и прочее... - за да знам, че давам най-доброто на читателите...

Графоманията не ме влече, моя наркотик е креативността...

Ти наистина ли винаги така пишеш? Първо - не ти вярвам. Второ - ако пишеш така, творчеството ти не е точно за тази тема и няма нищо общо с изкуство.

Ами да, така пиша, перфекционист съм...

Първо - ако искаш ми вярвай, няма как да знаеш, кога съм написал нещо, на кой съм го показал, какво съм редактирал, колко време е минало от раждането на идеята.... процеса е дълъг, но резултатите винаги си струват... Ако пусна 4 реда сега, както ми дойдат, ще е най-голямата глупост, гаранция.

и второ - сигурно ти е хрумнало, че като не пускам веднага мислите си, значи че не си струват да бъдат споделени или че не идват от сърцето, а са плод просто на труд... Но истината е, че стоя зад всяка творба и съм я почувствал със сърцето си. И дори и да съм работил дни наред по нея и да съм я оставил да отлежи, знам, че чувството не се губи. Това е самото изкуство поезия - чувства, които не траят 5 мин, а цял живот и затова няма значение кога ги показвам.

Аз лично не пиша поезия за да се правя на интересен, или за да блесвам ВСЕКИ БОЖИ ДЕН с нови яки идеи, както и да си четкам (огромното) его. За съжаление, много други хора не мислят така. Изкуството не бива да се изнасилва, както виждаме в тази тема. Затова и се чудих къде останаха стиховете...

А да - най-важното - не всеки който може да римува е поет, не всеки който пише е творец и не всеки, които се кефи на "различните" творби, е разбирач...

Е да, де.

Чакай сега - това в общи линии звучи като "не съм талантлив, ама важното е да се напише нещо" и тотално противоречи на предишния цитат.

Аха, ето къде бил ключът от бараката - ти мислиш... наобратно.

Ще обясня пак, щото явно държиш, да не разбираш или да разбираш, както ти се иска:

Като пиша стихотворение, не го пускам веднага, а го оставям да "отлежи", както ми казваше даскалката по литература. След време го поглеждам пак, вече с по-ясно съзнание, с други по-нови идеи. Редактирам, добавям, кълцам и прочее. След още време, го споделям в тесен кръг от поети, които познавам, и отново работя над него. И чак тогава вече мога да си позволя да го покажа, примерно тук.

Защото - никое стихче не е добро, в самото му начало. И гениалните творби са така. Трябва да вложиш доста енергия и емоции в нещо, за да стане красиво. А ако го напишеш за 5 мин и си кажеш "Готово е" - значи не си отделил нищо... освен времето си... Което и то е малко... Аз никога не съм писал с идеята, че на секундата ще го покажа и работата ми е приключила. Целта на всичко това е, не да произвеждаме на поточна линия, а да правим изкуство. А хубавите неща стават бавно. И над тях се работи доста...

В крайна сметка, всеки път като показвам работата си, де факто тя наистина е "работа". Творчеството е процес, който малцина приемат като работа. Но това което го различава от писането за даскало, например е страстта. И всички знаем, че ако отделиш страст само 5мин, си егаси скорострелника. Поезията е като секса - бавно, постепенно се наслаждаваш, за да си сигурен, че четящия ше изпита духовен оргазъм, и ше го държи поне 1 ден, а не да забрави стихчето като го прочете. И всяка добра творба, предполага да се връщаш към нея пак и пак, и да я откриваш по нов начин и да ти носи отново удоволствие...

Но какво разбирам аз....

Btw има някои хора, които наистина им идва отвътре, и каквото напишат за 5 мин, в тази си форма е уникално, без да са го доизпипвали и редактирали в последствие. Просто ги тръшва музата и готово. Но си зависи от човека.

къде си музо
да те целуна по бузата

А те що не пишат в темата? Къде е Мечо, къде е Светлето89? (за нея знам къде е и що няма нет, ама тва е друг въпрос... )

Иначе, ето пример за стих, работен с месеци над него:



Тука се събират целия екзистенц, светоглед, па и още нещо...
Слага в малкия си джоб всички, които мислят да пишат...
А бтв мисля да пусна кавър, нека да е:

Къде ми избега музата,
няма ми я по бузата?
Да не тя би Феникс да целува,
или той па с нея мърсува?

Шано!

.!. .!. .!.

Тук тезата ти съвсем не е права. Само българската действителност помни доста поети, които са писали много от стихотворенията си и са ги оставяли в "самото им начало" като например Ботев и Смирненски. Предполагам знаеш как си е писал стихотворенията Ботев, а за Смирненски да не говоря - показателен е примерът с "Лорелай".
Други пък са ги драскали адски много - Яворов.
Ако трябва да съм честен аз винаги съм търсил във всички стихотворения повече от онова, което те "жегва в сърцето", отколкото всичко останало, което те кара да мислиш. Просто за мен поезията е "не на разума, а на сърцето рожба". Така де - сърцето ражда картината (цялостното стихотворение) в един момент на вдъхновение, а след това (тук не говорим за гении) разумът при повторното преглеждане доизкусурява фона и някои детаили. Чел ли си първият вариант на "Стон" на Яворов? Преди изобщо да е драскал? Мен лично ми харесва повече от крайния вариант.

В този ред на мисли това е може би последното ми писано стихотворение (някъде 2007-ма май го писах). Едно време сякаш имах вдъхновение.

Есенни листа

На Ваня

Една съдба – без мисъл,
Без душа....
На шепа есенни листа...
Една мечта – безсилна
и сама
целува сухата земя....
Един живот – обречен,
съкровен
разплака есенния ден......

*

Дървета от копринени спирали
жестоки са: не биха дали
и крехък спомен на едно
нещастно есенно листо....

Безмълвни есенни листа,
без мисъл и без сетива,
изкупват чужди грехове
пред есенните богове.

Разплакани безброй листа
сред тиха лунна красота
плетат мънистена дъга
сред есенната тишина....

Красиви есенни листа
в последен валс пред любовта
покриват тъжната земя
с килим от сляпа тишина....

Прекрасни есенни листа
съдба жестока ги прогони
едно остана на върха...
Единствено от милиони....