когато хората си правят планове, Господ ги гледа и им се сме

Събота вечер е, а няма с кой и една приказка да разменя . Само някви гадни задачи по математика

като стигнеш многократни интеграли те каня на гости .. вземи си сборничето и има да си говоорим ли говорим

средностатическо 'мрън' за всичко

В такива сутрини се сещам за филма "Вълшебна нощ", в който двама самоубийци си говорят, преди да сложат край на живота си. Единият пита: "Кой ден сме днес?". Другият отговаря: "Понеделник." Първият казва: "Ех, лошо започваме седмицата..."
Та и аз така. Лошо ми е, главата ме боли до оглупяване, а след 15 минути у дома ще се изсипят колегите, за да работим върху една презентация. И тъй като се установи, че една част от тях могат да дойдат след 16 часа, се очертават поне 10 часа труд за мене. И утре - пак.

Наистина лошо започваме седмицата. Тежка ще бъде.

Трябва да пиша "по-сложна' курсова работа, вкъщи съм си, имах час, не отидох за него, защото след него имам 4 часа дупка. Май няма да отида за 1 час до СУ все пак... този от 16 часа .

спи ми се
имам изпит в четвъртък

Никаква не я свършихме - всички бяхме зациклили максимално. По едно време бяхме натръшкани 5 човека на леглото ми в във всевъзможни пози - отчаяни, с празни погледи и само мълчахме. Това е просто ужасно. И макар че се разбрахме тая вечер наистина да си починем, не виждам как ще се съвземем до утре, за да свършим за половин ден онова, което трябваше да свършим за три пъти повече време.

И във вторник. И в петък.
Кой като мен

10 В и 10 Г


Казаха, че дори и учителката им по История се е предала. Разбрах, че била последния костелив орех.



Пък аз бях подготвил трудни задачи и доказателства на всичките теореми, а те ми разбиха всичките мечти... Доказателства на теореми - йок едно не могат да направят, с лесни задачи се мотаят или в най-добрия случай да ми напишат нещо си на един ред и да не става ясно кое свойство са ползвали.

А са "профилирана" подготовка.

Разбирам я колежката. Дете носи, с тях ли ще се занимава? Работят по 2-ма, 3-ма. Колкото-толкова дет' се вика.

Иначе си повдигат самочувствието с
За краката ти безкрайни
6
6
6
За устните омайни
6
6
6

И им казах да престанат. Комшиите нон-стоп ме тероризират с тая песен. Хубава е, но започвам да я намразвам.

Пък да не стане в края на срока
2
2
2

Че положението им никак не е розово. Но те се радват предварително, че аз ще ги оформям.

От 9-тите (по една група, утре съм в другите групи)... 50 на 50 мога да кажа. В и Б бяха далеч по-тихи от Г и А. Но в 9Б просто един субект ебава дисциплината. Иначе всичко свършихме. И не са правили домашни по ИТ. Странно ми е, но им вярвам. Е, сега ще правят.
Пък и то си е за тях. Аз си ги зам тия неща. Даже тия домашни са терсене за мене в интерес на истината.
Но когато работа се върши, не се оплаквам. Но когато има лигвщини... Да бегат. Боли ме оная работа.

Да се ядосвам.... оооо неееееее, не са познали.

Единия съквартирант си оставил нааканите (буквално) гащи на пода до мойто легло .... отвратително.Иначе е член на Студентски съвет.

Аз съм много спокоен човек, но досега съм викал ..

Е как да ни се смея

Един съвет от мене - ако това случайно се повтори, хич и недей да му викаш. Деликатно ги вдигни (избирайки чистичко крайче, за което да ги хванеш ) и още по деликатно му ги сложи на леглото. Или направо на възглавницата. Абсолютно сигурна съм, че ще схване намека.

Мен днес един колега ме изуми в това отношение - ама с обратен знак, в общи линии. Чак се бях засилила да пиша в съответната тема, защото наистина ме шашна, ама ми стана тъжно, че подобно нещо ме впечатлява, при условие, че си е съвсем в реда на нещата. И се отказах.
Но добре го е научила майка му, факт. Представям си да ги събера с твоя съквартирант.

Да бе наистина е смешно, аз след като се разбеснях и аз изпаднах в истеричен смях, как може да си на 20 и да се наакаш и най-важното .... да го оставиш в центъра на стаята.

Търговец, Нещо подобно смятам да направя.Както се дресират кучета .... буташ му муцунката , в това което е направило и то се учи да не го прави.

Една работа, на която бях на интервю в началото на октомври. И я отказах по мое желание.

Сега се сещат пак за мен
Не знам на какво се дължи.

п.п. случката с посраните гащи (и сигурно задник) ми хареса.