Първо - за Камел, че някакси искам на него първо да му отговоря, не знам що:
Цитат:
Ако трябва да съм честен аз винаги съм търсил във всички стихотворения повече от онова, което те "жегва в сърцето", отколкото всичко останало, което те кара да мислиш. Просто за мен поезията е "не на разума, а на сърцето рожба". Така де - сърцето ражда картината (цялостното стихотворение) в един момент на вдъхновение, а след това (тук не говорим за гении) разумът при повторното преглеждане доизкусурява фона и някои детаили. Чел ли си първият вариант на "Стон" на Яворов? Преди изобщо да е драскал? Мен лично ми харесва повече от крайния вариант
Сърцето е просто мускул, истинския талант е в мозъка. Човек твори с ума си, биологично погледнато, там е цялата мозъчна дейност, там си има част, която отговаря за творчеството.
Но да речем, че съм приел тази метафора, че трябва да идва "от сърцето" - защо си мислиш, че тези, на които се работи повече, не са такива? Ще го кажа пак, този път за теб - оставил съм си сърцето и душата във всяко едно, независимо, дали съм го направил за 1 ден или 1 месец... Гения е хем в чувствата на автора, хем в майсторството му. Само едното не важи. Има талантливи, които имат само техника, без страст. И такива само с надъханост, но без техника. Като Гонзо...
Иначе, какво смяташ за хубаво е твой вкус, и аз нямам нищо против него. Това държа да се знае.
Цитат:
Никога не съм си редактирал стихотворение. Все едно след седмица-две да хванеш боите и да почнеш да мацаш върху завършена картина.
Отново не си ме разбрал, колега, Джеймс. Ако творбата е готова, както завършената картина, не бих хванал да я мацам пак. Но ако е наполовина? Тогава, няма да я оставя половината бяла, а ще си я дорисувам... Аз говоря, че целия процес е по-дълъг от 1 ден. Понякога оставям празни полета, за да допълня правилните куплети "като ми дойдат", друг път пък пиша стихотворенията без рима и ритъм, а тях ги оправям после. Едва като е на 100% готова, тогава не барам творбата. Но тя няма как да е, според мен, готова веднага. Иначе да - случвало ми се е да напиша нещо, да го забутам някъде и след 2 седмици да го изкопая, да си кажа "егаси боклука" и да го преработя. И да се налага да барам още. И чак след това да е готово за показване.
Това е същото и като с чувствата - някои са толкова груби и гадни, че не си струват да се споделят. Но с подходящо премисляне и слагане в правилните фрази, човек би ги споделил с другите.